Моят свят след 10 години

Трудно е да си представя себе си и света около мен в бъдещето, най-вече защото аз самата нямам план, който включва дори предстоящата ми година. Мога да кажа само, че се надявам след 10 години животът ми да е благоприятно устроен за мен и моите близки, а светът, който ме заобикаля, по-добро място, по възможност не толкова объркан и добре устроен за цялото човечество.
   Според мен повечето от нас не мислим и не градим бъдещето си, може би защото ние самите не знаем какво се случва и в настоящето и не знаем Как, Защо, Кога и Къде може да ни се случи нещо, което да порази нашите планове. Та ние самите не сме господари на утрешния ден.
   Много хора не мислят за далечното бъдеще. Например, учениците не знаят или не могат да решат по кой път да тръгнат, каква кариера ще имат. Те мислят, че вятърът ще ги отвее на мястото, което са заслужили в живота. Повечето хора си правят планове за дни или месец, два напред, като например за пикник или къде ще отидат на почивка... на морето или в планината. Може би не мислят за период от 10 години напред, защото мисълта за бъдещето ги плаши?!
  Лично аз си се представям вече успешно завършила училище и вероятно университет, живеейки самостоятелно в по-добър свят, с по-благоприятна обстановка и по-добри хора. Работейки като продавач или пък преводач. Не зная. Но не съм уплашена от бъдещето, смятам, че съдбата крие нещо добро, нещо голямо за мен. Ново начало, нов живот!
   И като завършек бих искала да дам един съвет на децата на моята възраст, без значение дали бъдещето ви плаши, тези дни, когато вече сме големи, все някога ще настъпят, така че имайте си поне нещичко в предвид, една мечтана професия например, и се стремете да постигнете това, което искате - Победа!