Моят завет...

Редеса

От английската дума за червено,

От желанието ми за бъдеще зелено,

Искам тя да е моят завет!

Както и името и да остане всред...

(Исках да напиша книга, но ще оставя това за после...)

...

Винаги съм искала да имам дъщеря. С черна коса, светла кожа като моята и със сини очи, като баща си. Не...! Прекалено много мечтая... Децата не винаги са това, което си искал, което си си представял, но все пак... много бих искала тя да бъде... нежна като роза и  крехка като есенен лист... (Носещ се по някоя красива река, примерно Уна...) Да обича силно и да вижда ясно нещата в преспектива...  Но най-вече да слуша, да обича природата и да се превърне в творец на своя живот. Бих искала тя да бъде моето вдъхновение да пиша, да живея, да се радвам на живота - с нейната сила... От нея да черпа сили да не се отказвам от мечтите си и да ги преследвам, независимо какво ми се изпречи на пътя! Защото образът ù, такъв какъвто си го представям, ми дава надежда, спокойствие и мир... И, ако мога, всяка сутрин ще реша дългата и черна коса, ще се усмихвам, защото тя се усмихва... на Света, на Приятелите ù, на себе си...

     Дълбоко в себе си се надявам да успея да превъзмогна моите страхове, както и да постигна контрол над емоциите си, за да мога и Аз да бъда неин пример, неин идол... Но най-вече трябва да покажа на себе си, че мога да се справя с всичко, което ще се опита да ме спре, да ме срази, за да бъда силна... Тайно се надявам, че на Редеса няма да й липсва тази смелост... Но на мен ще ми липсва името ù... Когато отиде в колеж, или в университет, ще ми се иска да беше все още дете, в прегръдките ми, до гърдите ми... Моя рожба, мое дете... завинаги!