Моята България

     България. Не е ли най-красивата на земята? Не е ли страната, пред красотата на която всички чужденци затаяват дъх? Не е ли малката, но уникално красива България? Не е ли това нашата България?

     България е моята родина. Аз съм се родил и израснал тук. Тук, където се развивам и усъвършенствам като личност, тук са натрупани всичките ми спомени, красиви преживявания и мигове. Обичам моята България, защото е моя родина, защото българският е майчиният ми език, защото българите сме една

общност, цялост, принадлежаща към необятния свят.

Но България е и друго... Тук за пръв път разбрах какво е безчестие, алчност. Тук за пръв път разбрах колко горчив е животът. Тук бях губещ. Тук бях човек във всяко едно отношение и не съжалявам. Защото тук изградих и опознах себе си, станах това, която съм днес. Със всеки ден пораствам и виждам как България пада в моите очи. Всичко това ме кара да се върна назад в миналото, когато България е била изградена и създадена с много усилия и труд. В миналото нашите деди са се гордели и са си казвали: ”Да,това е моята България”. Да, величествена и красива е била страната ни в миналото, но сега нещата не са точно такива. Днес тя съвсем не е така красива и привлекателна, съвсем не е тъй велика, тъй мечтана и недостижима. Днес тя е една мъничка и скромна държава. Но аз пак я харесвам и искам да остана тук... А и къде ще отида? Къде другаде ще потърся утеха там, далеч от родния край.

    България. Моята България. Това е мястото, където съм натрупал всичките си спомени. Това е мястото, където се чувствам човек. Това е моят дом и аз не искам да го напускам. Това е тя за мен. Аз не съм избрал това място, нито то е избрало мен. Тук не е нито раят, нито адът. Тук всичко красиво и приятно се събира с недотам привлекателното и грозното. Тук е всичко това, което липсва малко или много навсякъде по света. Това за мен е единственото и неповторимо място, където мога да живея и да се чувствам пълноценен. Това е моята България.