10 янв. 2007 г., 22:44

Моята европейска мечта

2.7K 0 2
2 мин за четене

                      Моята европейска мечта

                                   

 

              Новогодишните празници отминаха, а с тях бавно и неусетно, малко по малко започна да изчезва и европейската ни еуфория. Вече почти 10 дни ние сме “европейци”, но като че ли нищо не се промени. Сега, когато вече официално всичко ни е европейско - и мечтите, и надеждите, и целият ни живот, някак си постепенно осъзнаваме колко всъщност далеч от нас са  всяка от дванайсетте звезди върху синия флаг, “Одата на радостта” и така бленувания нов стандарт.

         Далеч, защото макар и географски разположени на континента Европа, ние сме част от Балканите, а това е един савсем различен свят. Земя на силни страсти и противоречия, раздирана от конфликти и войни, със славно минало и неизвестно бъдеще. Цялата тази невероятна смес от култури и народности, в която живеем, се побира в една единствена дума - уникалност. Това е и моята европейска мечта - да съумеем да съхраним тази уникалност.

         В момент, когато целия свят стои зад идеята за “глобалното село”, повечето хора  пренебрегват риска от обезличаване на малките народи като нас. Защото освен добре познатите ни фондове и субсидии, влизането ни в Европейския съюз носи и една нова култура, един различен от нашия начин на живот. Безспорно той е за предпочитане пред пошлата американска индустрия, но не и пред исконните български ценности и традиции. Не трябва прехласнати пред хилядите възможности, които ни се предлагат за бъдещето да забравяме миналото си.

        Знам, че в забързаното ни модерно ежедневие е трудно да оценим богатството на културата си, но събитие от такъв мащаб като членството ни в Европейския съюз, е добър момент за равносметка. И ако всеки от нас поне за момент се замисли над това, аз съм убедена, че много хора ще осъзнаят колко уникални в културно отношение сме. Не само заради неповторимо красивата ни природа или заради обичайте ни, но и заради онази малка искрица в очите на всеки от нас, носещта  истинската българщина.

         Да извлечем най-доброто от европейската култура, но да съхраним българския дух жив - това е моята европейска мечта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...