Новогодишните празници отминаха, а с тях бавно и неусетно, малко по малко започна да изчезва и европейската ни еуфория. Вече почти 10 дни ние сме “европейци”, но като че ли нищо не се промени. Сега, когато вече официално всичко ни е европейско - и мечтите, и надеждите, и целият ни живот, някак си постепенно осъзнаваме колко всъщност далеч от нас са всяка от дванайсетте звезди върху синия флаг, “Одата на радостта” и така бленувания нов стандарт.
Далеч, защото макар и географски разположени на континента Европа, ние сме част от Балканите, а това е един савсем различен свят. Земя на силни страсти и противоречия, раздирана от конфликти и войни, със славно минало и неизвестно бъдеще. Цялата тази невероятна смес от култури и народности, в която живеем, се побира в една единствена дума - уникалност. Това е и моята европейска мечта - да съумеем да съхраним тази уникалност.
В момент, когато целия свят стои зад идеята за “глобалното село”, повечето хора пренебрегват риска от обезличаване на малките народи като нас. Защото освен добре познатите ни фондове и субсидии, влизането ни в Европейския съюз носи и една нова култура, един различен от нашия начин на живот. Безспорно той е за предпочитане пред пошлата американска индустрия, но не и пред исконните български ценности и традиции. Не трябва прехласнати пред хилядите възможности, които ни се предлагат за бъдещето да забравяме миналото си.
Знам, че в забързаното ни модерно ежедневие е трудно да оценим богатството на културата си, но събитие от такъв мащаб като членството ни в Европейския съюз, е добър момент за равносметка. И ако всеки от нас поне за момент се замисли над това, аз съм убедена, че много хора ще осъзнаят колко уникални в културно отношение сме. Не само заради неповторимо красивата ни природа или заради обичайте ни, но и заради онази малка искрица в очите на всеки от нас, носещта истинската българщина.
Да извлечем най-доброто от европейската култура, но да съхраним българския дух жив - това е моята европейска мечта.
© София Александрова Всички права запазени