Моята Коледа

   Зима е. Стоя седнала до камината, където пламъчетата весело се гонят и пръскат топлина наоколо. Макар и заобиколена от уют, в душата ми цари хлад. Нощта отново замести деня, но този път тя не бе така тиха, както обикновено. От някъде в далечината се долавяше детски смях на едно малко момиченце. Когато се заслушах по-внимателно, разбрах, че този смях не бе толкова далеч и щом погледнах през прозореца видях момиченцето с поруменели бузки да ми се усмихва. Загледах се ! То ми беше познато. Едва поглеждайки грейналите му от радост очи, разпознах себе си. Магията на Коледа ме бе върнала в миналото, където бях толкова щастлива.

   Като всяко малко дете, то се радваше на снега, който покриваше всичко наоколо. Изведнъж една снежна топка се разби в якенцето на момиченцето. Погледнах в посоката, от която се беше появило малкото бяло куршумче и видях мъж, който ми напомни за баща ми. Той се усмихваше на детето си, което се опитваше да го уцели със сняг и тогава си спомних онзи ден, в който с татко се бяхме превърнали в деца.

   Гледах как момиченцето и мъжът правеха снежен човек, после се гонеха и падаха в снега. Техният смях кънтеше из улицата и пораждаше толкова много спомени у мен. Очите ми се замъглиха от сълзите, които напираха в тях. Малкото момиченце и мъжът с него, започнаха да се размазват и хоп... изчезнаха. Започнах да ги търся, но уви – те си отидоха заедно със сълзата, капнала от очите ми.

   Защо си заминаха и ме оставиха отново сама на този ден? Отправих поглед към небето, от където звездите се усмихваха на хората. Те ме върнаха отново в онази вълшебна нощ, когато татко, коленичил пред мен, ми каза, че те – звездите – винаги ще ми напомнят миналото, защото виждат всичко от високо. Помоли ме, да помня Коледата, прекарана с него, защото тя никога няма да се повтори. Обещах му, там, под ясното коледно небе, че щом се почувствам тъжна и сама, ще си спомня за него и ще видя как усмивката отново ще изгрее на лицето ми, както в онази нощ.

   Беше прав. Докато си припомнях  онази вълшебна Коледа, неусетно се бях усмихнала. Тогава разбрах, че е важно да се връщаш в спомените си, понеже в тях винаги ще откриваш детето, което живее в теб и благодарение на него ще опитваш отново сладостта на магията, наречена Коледа.

   Затова, мили хора, връщайте се към детството си, защото там е събрана цялата топлина и радост, която може да изпълни сърцата ви. Нека поне на Коледа в нас възкръсне добротата и искреността на детските очи, защото на Коледа се случват чудеса.