Ростислава (Ростислава Златева)

За мен Бог е... 🇧🇬

Спомням си времето, когато бях малка и прекарвах ваканциите при баба. Беше декември. Наближаваше Коледа. Снегът нежно бе прегърнал земята и я пазеше от студения вятър, а аз, сгушена до печката в скута на баба, наблюдавах падащите снежинки и слушах нейната приказката...
“ Едно време, преди много, мно ...

Ростислава

Проза » Рассказы

2012-05-25T13:39:21+03:00 1.4K 1

Мъжът е този, който избира жената, която вече го е избрала 🇧🇬

Светът като уравновесено цяло е възможен чрез двете половини: Мъжът и Жената. Те непрекъснато се търсят, респективно Мъжът търси своята половинка и Жената търси същото. Най-важното е да не се разминат, да се намерят в морето от лица, в света от хора. И най-хубавото е, когато това се случи навреме. Т ...

Ростислава

Эссе » Любовные

2010-07-07T23:49:23+03:00 3.9K 4

Какво нещо е човекът - и черно, и бяло... 🇧🇬

Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешк ...

Ростислава

Эссе » Социальные

2010-04-14T23:18:43+03:00 9.3K 1 1

Успехът има много бащи, а провалът е винаги сираче 🇧🇬

Познавах една жена, която много харесвах. Тя се отличаваше от всички останали. У нея имаше нещо, което не можеше да я причисли към обикновените. Тя беше по своему специална и магнетична, много харизматична. Жена с необикновена аура. Такава жена не остава незабелязана, напротив - тя се отличава в тъл ...

Ростислава

Проза » Рассказы

2010-03-09T16:24:03+02:00 3.2K 2

Заради теб ще издържа 🇧🇬

Срещнах те в един пролетен ден. Паркът, където често се разхождах, се къпеше в зеленина и омайващата песен на птичките го превръщаха в райско място. Между дърветата се промъкваха слънчеви лъчи и весело се гонеха по земята. Вървях без цел и посока. Наслаждавах се на всеки миг прекаран на това райско ...

Ростислава

Эссе » Любовные

2009-02-05T18:41:56+02:00 3.3K 4

Любовта е най-добрият водач 🇧🇬

През целия си съзнателен живот човек се стреми към съвършенство. Здравомислещият човек винаги използва обкръжението, за да се огледа и да види що за „птица" е и как се вписва в „ятото". Когато се оглежда, той търси човек, който да прилича на него, човек който би усетил душата му и би могъл да му под ...

Ростислава

Эссе » Любовные

2008-09-25T23:39:42+03:00 5.9K 6

Кои са нещата, които дават смисъл на нашия живот 🇧🇬

Темата на есето поставя въпрос, който неведнъж човек си е задавал. Заглавието ми напомня за фейлетона на Алеко Константинов „Разни хора, разни идеали", защото няма еднозначен отговор на въпроса кои са нещата, които дават смисъл на човешкия живот.
За мен стремежът към любов, щастие и свобода е основе ...

Ростислава

Эссе » Социальные

2008-09-04T07:03:52+03:00 6.9K 1 1

Късмет е, когато възможността почука на вратата и ти й отвориш 🇧🇬

Живялo в малко селце едно бедно семейство. От сутрин до вечер бащата работел в близката мина, а майката шиела дрехите на богатите дами. Синът им бил още малък, но осъзнавал колко много родителите му се трудят за него. Вечер, когато семейството се събирало на трапезата, отправяло благодарности към бо ...

Ростислава

Проза » Сказки и произведения для детей

2008-08-06T21:16:56+03:00 2.3K 1

„Истинският приятел е не този, който ти изтрива сълзите, а този, който не ти дава повод да плачеш" 🇧🇬

„Приятел в нужда се познава" - гласи една българска поговорка. Всеки човек се стреми към приятелство с другите. Много често обаче приятелството се бърка с познанството. Хората обичат да казват: "Имам много приятели", но замислят ли се колко от тях са истински? На колко могат да разчитат при нужда? К ...

Ростислава

Эссе » Социальные

2008-07-23T00:23:20+03:00 19.1K 1 4

Ръка, която дава, не обеднява 🇧🇬

Живели някога на един остров всички чувства. Един ден обаче островът започнал да потъва и на чувствата им се наложило да напуснат острова. Всяко отплавало със своя кораб. Само Щедростта и Любовта упорствали да останат до последно. Когато разбрали, че вече всичко е изгубено, се огледали за помощ, но ...

Ростислава

Проза » Сказки и произведения для детей

2008-06-26T23:06:17+03:00 9.2K 3

Силата на слабия пол 🇧🇬

Жената е една загадка, едно тайнство, едно вечно предизвикателство. „Създадена" от реброто на Адам, тя крие в себе си едно вътрешно вълшебство, което е извор на увереността, силата и любовта.
Жената е създадена за любов. Бог я е орисал със способността да дарява нов живот. Да бъде майка, да продължи ...

Ростислава

Эссе » Социальные

2008-04-27T17:46:41+03:00 4.2K 1 6

Дори и да боли 🇧🇬

Някога животите ни бяха тръгнали в една посока, рамо до рамо вървяхме ние с теб. Хванати за ръце се борехме с трудностите и откривахме красотата на живота.
Днес теб вече те няма и сама вървя по пътя на живота. Страхувам се от това, което се крие зад завоя, от онова, което ме очаква без теб. Не мога ...

Ростислава

Эссе

2008-01-27T21:23:01+02:00 2.4K 2

Някъде някога... 🇧🇬

... Някога, някъде, в друго време и пространство бях щастлива. Тогава слънце грееше на моята улица и аз го наричах с твоето име. Когато се усмихваше и най-жарките лъчи бяха като лед, защото ти беше единствен. Очите ти бяха като малки слънчеви зайчета, които знаеха как да зарадват човека, когото глед ...

Ростислава

Эссе

2007-10-23T09:31:37+03:00 2.7K 1

Болка 🇧🇬

Повярвах в една красива приказка. Станах част от нея, без да помисля, че всичко има край. Господи, защо повярвах?! Защо приех ти да си моя свят, а любовта мислех, че няма край.
Знаеш ли какво е болка? Жестока, изгаряща болка, която унищожава сърцето ми. Обичам те толкова много, че се моля на Бог ник ...

Ростислава

Эссе

2007-09-13T08:54:09+03:00 2.7K 3

Влакът на живота 🇧🇬

Раждаш се, растеш и умираш - кръговратът на живота.Точно както е с влаковете - тръгваш от начална гара и докато се усетиш вече си на последна. Колко кратко е всичко?! Днес си на едно място, а утре на друго, блъскаш се ту в една, ту в друга стена, но ако не се отказваш и вярваш в себе си, ще направиш ...

Ростислава

Эссе

2007-08-14T15:41:42+03:00 5.9K 3

За България 🇧🇬

България е страна непобедима, а българският народ - нация славна. Борбата и непреклонността са в кръвта ни. Гордостта пулсира във вените ни и нищо не може да сломи духа ни.
Хиляди лежат в студената земя на Балкана, кръвта им е под краката на всички ни. Напомня за славни битки и непоклатима воля за с ...

Ростислава

Эссе

2007-07-31T23:08:25+03:00 3.5K 1 3

Отново 🇧🇬

Нощта отново превзема света и за пореден път разказва за нас. Спомням си усмивката ти и звънкия смях, който огласяше околността до сутринта. Вървяхме хванати за ръка и слушахме песента на щурците, а топлият вятър разрошваше нежно косите.
Като малки деца се гонехме из зелените поляни, а после, събрал ...

Ростислава

Эссе

2007-07-22T17:22:47+03:00 1.7K 1

Авантюра 🇧🇬

Хей, защо си с посърнало лице? Та животът е само един - живей максимално. Какво?! Влюбил си се в мен?!
Казах ти - всичко е само една авантюра. И двамата имаме половинки, които обичаме и те ни обичат. Знаехме, че всичко е само за час, за ден и после си обръщаме гръб, и продължаваме по пътя си като не ...

Ростислава

Эссе

2007-07-12T18:11:45+03:00 2.2K 1

Ще те чакам 🇧🇬

Отново мислите ми ме водят при теб. Отново си спомням топлината, която си отиде с лятото, а на нейно място се настани хладната есен.
И тази хлад ще отмине, и този дъжд от сълзи ще превали, и тази рана ще заздравее, но винаги сърцето ми ще те чака.
Днес, когато всичко свърши, пиша на две очи, чиято с ...

Ростислава

Эссе

2007-07-07T14:54:27+03:00 4.4K 1

Вятър в косите 🇧🇬

Вдишвам аромата на цветята. Спокойствие и релакс преминават по тялото ми. Свободата ме изпълва. Оковите на времето вече са в краката ми. Разпервам ръце и политам. Политам към необятните висини... сама. Теб ли? Теб те забравих отдавна. Властта ти вече не ми влияе. Не съм в нейния обсег. Днес отново с ...

Ростислава

Эссе

2007-07-03T19:56:57+03:00 3.6K 1

Раят 🇧🇬

Смрачава се и за пореден път потъвам в мечтата си. Мечта, която не спира да се ражда в мислите ми.
Затварям очи и се пренасям на едно невероятно красиво място. Ето го - раят, за когото мечтаех.Толкова много исках да го видя, ала не вярвах, че ще го направя. Вървя по улиците му и се оглеждам в големи ...

Ростислава

Эссе

2007-05-28T21:15:23+03:00 2.9K 1

Последният ден 🇧🇬

Отварям очи, а слънцето срамежливо ми се усмихва от небето. Изпраща ми целувка по лекия вятър, който нежно разрошва косите ми. Дърветата ми подават ръка и ме подканват да вървя... да вървя към последния безгрижен ден.
Прекрачвам прага на родното училище за последен път. Днес ще се сбогувам с него и ...

Ростислава

Эссе

2007-05-25T20:31:23+03:00 6.5K 2

Един различен ден... 🇧🇬

Ето, отново е ден. Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята.
Примамена от всичко, излизам. Вървя по ...

Ростислава

Эссе

2007-05-13T16:28:27+03:00 3.2K

Хайде разкажи... 🇧🇬

Навън пада мрак. Луната се е скрила, а звездите са прибрали своя блясък. Стоя сама на бара, а в ръка държа пълна чаша вино. Разклащам течността, с надеждата да те видя отново, ала освен моите очи, нищо друго не се отразява в нея. Сълзи се сливат в целувка с горчивото вино, а душата все повече боли.
...

Ростислава

Эссе

2007-05-03T21:39:21+03:00 3K 3

Отиде си 🇧🇬

Ето, че отново съм сама. Мрак пада в душата ми, а пламъчето, което до вчера гореше, изгасна. Болката и празнотата отново ме хващат под ръка и не мога да ги изгоня. Докога? Докога ще оставам все така сама.
Ти беше светлия лъч, който ми помагаше да вървя напред и да виждам смисъл в живота. Подаде ми р ...

Ростислава

Эссе

2007-05-01T12:16:19+03:00 2.8K 6

Мишката изяде книжката 🇧🇬

Имало едно време, в далечно кралство, един цар, чиято дъщеря много обичала да чете. От изгрев до залез тя стояла в огромната библиотека и четяла книга след книга. Това радвало баща й, но и го тревожело, понеже принцесата не общувала с никого, освен с листите. Тогава царят заповядал на поданиците си ...

Ростислава

Эссе

2007-04-25T21:18:52+03:00 6.7K 3

Приказка как робството учи на свобода 🇧🇬

Спомням си, когато бях малка, как, хваната за мама и татко, се разхождах из зоопарка и се радвах на животните. Любувах им се, хранех ги и си мислех, че са щастливи от живота си. Имах един любим мечок, от когото повечето деца се страхуваха, поради жестоката му външност, ала аз погледнах в очите му и ...

Ростислава

Эссе

2007-04-19T22:48:27+03:00 4.1K 1

За теб 🇧🇬

Събуждам се, отварям очи и ставам от топлото легло. Днес денят е по-различен и красив. От много време е така и съм щастлива. Усмивка превзема лицето ми, защото погледнах в сърцето си и там намерих теб. Ти си слънцето в моя живот и огряваш всяко кътче в мен. Дори навън денят да се цупи, аз виждам кра ...

Ростислава

Эссе

2007-04-17T22:08:37+03:00 3.7K 1

Остани 🇧🇬

Стоя седнала в ъгъла на тъмната стая. В ръката си държа свещ, чийто пламък весело ми се усмихва. Леко близва, с огнените си езичета, длънта ми, която търси топлина. Той е единственият, който все още не се е отказал от мен. В душата ми цари студ и мрак. Тя е сама, защото ти си тръгна и я остави празн ...

Ростислава

Эссе

2007-04-10T19:44:51+03:00 4.2K 4

Заради теб 🇧🇬

Живеех в една красива приказка, която бе разказана от любовта помежду ни. Като всяка история, в която са замесени двама влюбени, всичко е розово и красиво. Живеем в сън, от който не искаме да се събудим, но не винаги става така, както искаме.
Чувала съм, че истинската любов няма happy end, защото ис ...

Ростислава

Эссе

2007-04-05T22:37:57+03:00 4.7K 4

Оправдание 🇧🇬

Спомням си колко хубаво ми беше с теб, когато бяхме двама. Смеехме се от сърце и не мислехме за лошите неща. Нещо обаче не беше както трябва. В пъзела на пълното щастие липсваше едно парченце. Опитвахме се да не забелязваме липсата му, но беше трудно да го прикрием.

Ростислава

Эссе

2007-04-02T15:56:05+03:00 2.4K 1 1

Една догаряща цигара 🇧🇬

Животът беше красива приказка, която си мислех, че няма край. Точно както е при цигара – палиш и виждаш, че има още много, докато изгори. Щом вземеш запалката, завъртиш камъчето и бликне сгряващ душата пламък, ти се струва, че нищо няма да се промени. Така започват много неща в живота.

Ростислава

Эссе

2007-03-22T21:32:58+02:00 2.8K 2

Оптимист 🇧🇬

Оптимизъм. Всеки знае значението на тази дума, но не всеки я използва. Днес да си оптимист е доста трудно, но не и невъзможно. Вярно е, че животът не е много лесен, но пък ако сме песимисти е още по-зле. Когато надеждата все още диша, човек не може да е отрицателно настроен. Забързаното ежедневие и ...

Ростислава

Эссе

2007-03-22T20:20:14+02:00 4.9K 1

Изгубена душа 🇧🇬

Снощи гледах как слънцето обгръща облаците с красота при заминаването си. Обещаваше им, че отново ще ги прегърне и дари с любов, и сияние, а те тръпнеха в прегръдките му. Малкото звезди, които вече бяха застанали на пост, го изпращаха с блясъка си... Спомних си как се разтопявах, когато потъвах в пр ...

Ростислава

Эссе

2007-03-12T18:48:38+02:00 2.8K 1

Живее в сърцата ни Ботев 🇧🇬

"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея всичко може да прави.". Никак не би било пресилено да кажа, че саможертвата на Ботев и неговите съратници промени съдбата на България. Малко е да се твърди, че Ботев се превърна в нравствен критерий. Той въплъщава величието на българския национален д ...

Ростислава

Эссе

2007-03-03T14:42:50+02:00 17.4K 1 4

Петя Дубарова- “и светла, и истинна “ 🇧🇬

В студената зимна нощ седя пред камината, гледам загасващите пламъчета и мислено се пренасям в друго време и измерение - при Петя. Разговаряме, шегуваме се, мечтаем. И усещам как ръката ми поглажда вече протритата корица на стихосбирката, а устните ми повтарят: ”и светла, и истинна” …Бих искала да м ...

Ростислава

Эссе

2007-02-27T05:36:52+02:00 6.8K 5

Не се обръщай 🇧🇬

Минаваха дни, месеци, години и ти винаги ми прощаваше грешките. Така привикнах да греша, а ти привикна да „затваряш очи” в името на любовта. Мислеше, че ще се поправя, а всъщност и двамата живеехме в лъжа. Започвахме всеки ден с надежда за промяна, но това никога не ставаше. Единствено ти успяваше д ...

Ростислава

Эссе

2007-02-23T13:18:19+02:00 4K 1 9

Вълшебството на Коледа 🇧🇬

Отново денят потъна в меките прегръдки на нощта, но вечерта не е така тъмна, както преди, защото навсякъде греят малки разноцветни лампичи, даряващи спокойствие и душевен мир на всеки, който ги съзерцаваше.
Моите очи обаче н ...

Ростислава

Эссе

2007-02-17T23:30:21+02:00 7.5K 1 3

Светът е за двама 🇧🇬

Тъжен си, защото мен ме няма, очите ти плачат, защото не виждат моите, ръцете ти са студени, защото не ме прегръщат и всичко ти е безразлично. Не проклинай съдбата, че постави помежду ни студената земя, защото ние винаги ще сме близо един до друг, тъй като аз съм там - в сърцето ти, където никой не ...

Ростислава

Эссе

2007-02-13T22:21:25+02:00 3.1K 2

Последната година в ученическия живот 🇧🇬

Отново е 15 септември и за пореден път стоя с цвете в ръка пред родното училище. Днес обаче не е както преди. Какво е различното? Та нали хората са същите и мястото не се е променило? Срещаш се за пореден път с приятелите от класа, смехът и веселието не са по–малко, но нещо в душата тежи. Един учите ...

Ростислава

Эссе

2007-02-12T08:51:39+02:00 6.9K 7