25 мар. 2014 г., 22:23

Мъжкото внимание - любимият женски наркотик

2.1K 0 1
1 мин за четене

От векове, формулата, даваща резултата на това колко успяла на мъжкия хоризонт е една жена е следната - количеството мъжко внимание, което е завоювала, умножено по качеството на всеки един мъжки екземпляр. Елена от Троя, Клеопатра, Мерилин Монро -  издигнати в култ дами. Но култ към какво? Не е красотата, или поне не е красотата сама по себе си! Енергия? Не лесно, но естествено постижима от определени жени свръхсетивна манипулация над по-силната част на планетата. Емоционална манипулация, донякъде умерена, но винаги целенасочена. Няма женски поглед, няма женска усмивка или дума, която не е осъзната като ефект спрямо субекта, върху който се проектира. И няма жена, която да не може да забележи събуждащия се „желан ефект” или просто „ефект”. Въпросът е защо го правим? И защо жените, ползвайки се с най-много мъжко внимание, в по-голямата си част са самотни, а често пъти дори сами. Защото въпросното внимание е наркотик, защото култът към по-висока оценка често пъти дава в жертва дори желанието за спокоен, романтичен,семеен уют. Нима някоя от изброените исторически легенди е била кротка домакиня? Всяка от нас желае да е специална, всяка от нас желае да докаже своя уникален потенциал, но често пъти любимият дяволски порок - суетата, ни тласка умишлено да грабим сърца и да пишем „победи” в графа „ЕГО”. И като всеки наркотик, и мъжкото внимание е с кратък, екзалтиращ ефект, преминаващ в остра пустота и неспиращо усещане на глад към нещо, на което рядко даваме образ. Да не говорим,че всяка „загуба” се приема все по-трудно първо в разрез с евентуалните много „победи” и в последствие с трупащите се години, даващи сянка на младостта и лишавайки „вечния флирт” от един така необходим мотив.

Изходът - трябва да сме целеустремени към нещо (идея, талант, дори мечта), а не към някой. Връзката ни със света е винаги връзка със самите нас, енергията трябва да се дава, не да се взима и да се създава отново само и единствено в самите нас. Оценката за самите нас е отразена в другите, но никога не идва от там и когато сме себе си в завършен вид, няма фактор - ситуация или личност, които да я променят!                                                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Бедрозова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...