25.03.2014 г., 22:23

Мъжкото внимание - любимият женски наркотик

2.1K 0 1
1 мин за четене

От векове, формулата, даваща резултата на това колко успяла на мъжкия хоризонт е една жена е следната - количеството мъжко внимание, което е завоювала, умножено по качеството на всеки един мъжки екземпляр. Елена от Троя, Клеопатра, Мерилин Монро -  издигнати в култ дами. Но култ към какво? Не е красотата, или поне не е красотата сама по себе си! Енергия? Не лесно, но естествено постижима от определени жени свръхсетивна манипулация над по-силната част на планетата. Емоционална манипулация, донякъде умерена, но винаги целенасочена. Няма женски поглед, няма женска усмивка или дума, която не е осъзната като ефект спрямо субекта, върху който се проектира. И няма жена, която да не може да забележи събуждащия се „желан ефект” или просто „ефект”. Въпросът е защо го правим? И защо жените, ползвайки се с най-много мъжко внимание, в по-голямата си част са самотни, а често пъти дори сами. Защото въпросното внимание е наркотик, защото култът към по-висока оценка често пъти дава в жертва дори желанието за спокоен, романтичен,семеен уют. Нима някоя от изброените исторически легенди е била кротка домакиня? Всяка от нас желае да е специална, всяка от нас желае да докаже своя уникален потенциал, но често пъти любимият дяволски порок - суетата, ни тласка умишлено да грабим сърца и да пишем „победи” в графа „ЕГО”. И като всеки наркотик, и мъжкото внимание е с кратък, екзалтиращ ефект, преминаващ в остра пустота и неспиращо усещане на глад към нещо, на което рядко даваме образ. Да не говорим,че всяка „загуба” се приема все по-трудно първо в разрез с евентуалните много „победи” и в последствие с трупащите се години, даващи сянка на младостта и лишавайки „вечния флирт” от един така необходим мотив.

Изходът - трябва да сме целеустремени към нещо (идея, талант, дори мечта), а не към някой. Връзката ни със света е винаги връзка със самите нас, енергията трябва да се дава, не да се взима и да се създава отново само и единствено в самите нас. Оценката за самите нас е отразена в другите, но никога не идва от там и когато сме себе си в завършен вид, няма фактор - ситуация или личност, които да я променят!                                                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Бедрозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...