От векове, формулата, даваща резултата на това колко успяла на мъжкия хоризонт е една жена е следната - количеството мъжко внимание, което е завоювала, умножено по качеството на всеки един мъжки екземпляр. Елена от Троя, Клеопатра, Мерилин Монро - издигнати в култ дами. Но култ към какво? Не е красотата, или поне не е красотата сама по себе си! Енергия? Не лесно, но естествено постижима от определени жени свръхсетивна манипулация над по-силната част на планетата. Емоционална манипулация, донякъде умерена, но винаги целенасочена. Няма женски поглед, няма женска усмивка или дума, която не е осъзната като ефект спрямо субекта, върху който се проектира. И няма жена, която да не може да забележи събуждащия се „желан ефект” или просто „ефект”. Въпросът е защо го правим? И защо жените, ползвайки се с най-много мъжко внимание, в по-голямата си част са самотни, а често пъти дори сами. Защото въпросното внимание е наркотик, защото култът към по-висока оценка често пъти дава в жертва дори желание ...