25 mar 2014, 22:23

Мъжкото внимание - любимият женски наркотик 

  Ensayos » Filosoficas
1727 0 1
1 мин за четене

От векове, формулата, даваща резултата на това колко успяла на мъжкия хоризонт е една жена е следната - количеството мъжко внимание, което е завоювала, умножено по качеството на всеки един мъжки екземпляр. Елена от Троя, Клеопатра, Мерилин Монро -  издигнати в култ дами. Но култ към какво? Не е красотата, или поне не е красотата сама по себе си! Енергия? Не лесно, но естествено постижима от определени жени свръхсетивна манипулация над по-силната част на планетата. Емоционална манипулация, донякъде умерена, но винаги целенасочена. Няма женски поглед, няма женска усмивка или дума, която не е осъзната като ефект спрямо субекта, върху който се проектира. И няма жена, която да не може да забележи събуждащия се „желан ефект” или просто „ефект”. Въпросът е защо го правим? И защо жените, ползвайки се с най-много мъжко внимание, в по-голямата си част са самотни, а често пъти дори сами. Защото въпросното внимание е наркотик, защото култът към по-висока оценка често пъти дава в жертва дори желанието за спокоен, романтичен,семеен уют. Нима някоя от изброените исторически легенди е била кротка домакиня? Всяка от нас желае да е специална, всяка от нас желае да докаже своя уникален потенциал, но често пъти любимият дяволски порок - суетата, ни тласка умишлено да грабим сърца и да пишем „победи” в графа „ЕГО”. И като всеки наркотик, и мъжкото внимание е с кратък, екзалтиращ ефект, преминаващ в остра пустота и неспиращо усещане на глад към нещо, на което рядко даваме образ. Да не говорим,че всяка „загуба” се приема все по-трудно първо в разрез с евентуалните много „победи” и в последствие с трупащите се години, даващи сянка на младостта и лишавайки „вечния флирт” от един така необходим мотив.

Изходът - трябва да сме целеустремени към нещо (идея, талант, дори мечта), а не към някой. Връзката ни със света е винаги връзка със самите нас, енергията трябва да се дава, не да се взима и да се създава отново само и единствено в самите нас. Оценката за самите нас е отразена в другите, но никога не идва от там и когато сме себе си в завършен вид, няма фактор - ситуация или личност, които да я променят!                                                         

© Александра Бедрозова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??