На Христо Гатев - Бозата
Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люси – жена на възраст, любопитна, пътувала много из света /миналия месец – две пътувания до Турция, едно до Истанбул, две – Мармарис/. Тя преглежда 24часа, а аз....аз се сещам внезапно за Бозата. Незнам защо. Преди като палех свещ за него се чудех за здраве ли е или за опрощение на греховете. Нека да е било за опрощение. Той имаше грехове. Но при живите или долу- при умрелите да я забода? ... Така беше на Гергьовден, когато бях в църквата „Св. Георги Победоносец” на Патриарха. Сложих го при умрелите.
Така и не разбрах със сигурност дали наистина е умрял. Носеха се слухове и от различни хора чувах отговора или че „не знаят” или че е „умрял”. Вероятно се е споминал.
„Боза, къде ли си?”. Мисля си колко ли ще е хубаво да хвана стопа като него и пътувам на някъде.
* * *
Го ...