Всяко силно самотно момиче мечтае да бъде обичано, да има две силни ръце, които да я прегръщат, когато се чувства несигурна, и една уверена мъжка глава, която да вярва в нея дори когато тя не вярва в себе си. И всяко силно самотно момиче се опитва да разбере как се открива такъв мъж. Задава си въпросите: Каква трябва да съм? Държа ли се прекалено детински? Може би трябва да се държа по-самоуверено? Или може би това плаши мъжете? А дали не се обличам прекалено неглиже? Май трябва да слагам грим, когато излизам? Да, ще се опитам да разгадая тази схема, за да заслужа човека до мен. Нали това е идеята? Да усъвършенстваме себе си, да бъдем най-добрата си версия, за да застане до нас една също толкова добра версия на мъж? Силното самотно момиче е като дете, тя стои пред света с широко отворени очи и се опитва да попие всяка капка познание за обществото и времето, в което се е родило. Въпроси като горните са в реда на нещата и ние се лутаме, търсейки правилния им отговор.

    Не ме разбирайте неправилно. Не говоря за  момичета, които са обсебени от това да се харесат на мъжете, да бъдат оглеждани по дискотеките, сваляни от всички по баровете или просто които се целят да разполагат с мъжкото внимание както разполагат с грима и обувките си. Не. Аз говоря за силните самотни момичета. Аз съм такова момиче. И единственото, което искам е да бъда достойна за един достоен човек. Да бъда умна, красива, завършена спътница в живота на някого, да имам какво да дам. Има много момичета като мен. Ние се прехласваме по идеали. Обожаваме науката и изкуството и високо ценим интелекта, нашия и чуждия. Искаме да сме заинтригувани. И ако мислите, че въпросите по-горе звучат повърхностно, помислете пак. Ние се опитваме да разгадаем какво ни пречи да бъдем щастливи и обичани, ние искаме да се научим. Всяка от нас има по няколко приятелки, които са виртуози в привличането на мъжко внимание. Ние не мечтаем за толкова много, искаме единствено един, той ще ни  е достатъчен, стига да е човек, който да ни заинтригува интелектуално и физически. Да и физически, защото ние не сме момичета, които пренебрегваме външния си вид, ние следим какво слагаме в устата си, следим колко често тренираме тялото си, опитваме се да забележим всеки недостатък, който имаме власт да променим. Ние сме мотивирани да успеем, защото сме учени, че с усилия се постига всичко, дори да нямаме вроден талант да привличаме. Може би повечето от нас помнят онзи момент от анимационния филм „Мулан“, в който баща и сяда до Мулан в парка, под вишневите дървета, които оронват листата си с всеки полъх на вятъра. Тогава той и посочва една малка неразтворена пъпка върху вишневото дърво и казва: „Виж тази пъпка, тя още не се е разтворила, но когато това стане, тя ще е по-красива и прекрасна от всички“. Да, ние се надяваме, че ще дойде нашия момент. Че ще се разцъфнем и вържем, както много други около нас вече са направили. И затова се борим. Борим се в университета, за да сме най-добрите, за да сме успешни и независими. Борим се с тялото си, за да сме красиви и привлекателни. Борим се със себе си, защото идва момент, в който колкото и стени да сме изградили между нас и света, между нашата самота и чуждата „заедност“, тези стени рухват, обикновено късно вечер, когато си представяме възможното. А възможното е да има кой да ни прегърне в този момент, една ръка под нас, една ръка над нас, завити в любов, принадлежащи на някого. Да, ние силните самотни момичетата обичаме да принадлежим. Не съм малодушна и не изграждам своята идентичност единствено чрез мъжете. Търся и намирам себе си в  книгите, науката, природата, изкуството и семейството си. Но в това да желая да принадлежа на някой мъж няма нищо нередно, искам да принадлежа по най-красивия и нежен начин. Затова и не съм фен на феминизма. Аз смятам, че мъжът трябва да е силен, а жената още по-силна, защото тя умее да принадлежи и да се грижи, да дава късове от себе си на мъжа си и на децата си. И понякога ние, силните самотни момичета, заспиваме със сълзи на очи, не защото се самосъжаляваме, а защото сме се опитали да изречем на глас преди сън мечтите си. Но някак си вместо да се отронят думи от устата ни, се отронват сълзи от очите ни. И така заспиваме и така сънуваме. На другия ден ставаме и започваме отначало. Да градим живота си, кариерата си, тялото си, стила си на обличане, маниерите си. Продължаваме да се оглеждаме и ослушваме, за да се научим от професионалистите, които така им се отдава да намират мъжете, които и ние заслужаваме. Ние не искаме да сме изцяло като професионалистките, защото в тях усещаме някаква кухота и невъзможност да обозрят много от нещата, които нас ни вълнуват. Но все пак знаем, че имаме какво да вземем от тях, затова ги следим добре, все пак има нещо правилно в техните действия, щом успяват да завладеят мъжете.

     Минава време и ние силните самотни момичета се уморяваме. Дали ще продължим да вярваме, че ще успеем? На какво се научихме за всичкото това време? Не се ли научихме, че мъжете не искат момиче, което ще го заведе на опера и ще плаче просто заради красотата на представлението. Те искат момиче, което ще го съблазни с мръсни танци на следващото парти. Тоест, силни самотни момичета, тренирайте движенията в ханша и гръдния кош, по ориенталския модел, това са единствените задължителни физически упражнения за вас. А не се ли научихме, че мъжете не искат момиче, което ще бъде вярно до гроб и ще мисли за него преди да мисли за себе си, а искат такова, което все да им убягва, да ги кара да се чувстват несигурни и да се налага да го умилостивяват, когато не е в настроение. Защото, силни самотни момичета, мъжете искат да ловуват, разберат ли, че вие искате да сте техни, те ще ви оставят и ще тръгнат след трудната плячка. Затова, силни самотни момичета, правете се на недостъпни, бягайте, сърдете се, бъдете неумилостивени, лоши момичета. И не се ли научихме, че мъжете няма да направят разлика между момиче, което тренира и момиче, което е просто кльощаво? Стига да му стоят добре миниполата и ниското деколте, месото си е месо. Даже биха предпочели момичето, което никога не е стъпвало в зала за тренировки в живота си, защото липсата на мускул я прави по-нежна. Затова силни и самотни момичета, започнете да гладувате, упражненията за тяло са само пожелателни, гладувайте, само така ще постигнете идеала за жена днес. А не се ли научихме най-накрая, че мъжете не искат жената да може да поддържа интелектуално издържан спор, да може да обозира всяка гледна точка и да защитава дори идея, в която не вярва? Силни и самотни момичета, запомнете мъжете искат просто жена със силно изразено и непоклатимо мнение, не е важно как е формирано това мнение, важното е да бъде непоклатимо, да не подлежи на спор. Затова силни и самотни момичета, забравете интелектуалните упражнения, забравете дебатите и отворения светоглед, който се опитвате да постигнете като разширявате кръгозорите си. Изберете си мнение по всеки въпрос и сложете точка на търсенията. Така ще постигнете много повече, търсещите хора губят време и изглеждат като че са без самочувствие. Сигурно вече са ви казвали, че ви липсва самочувствие. Е, това е една от главните причини. Прекалено много се мъчите да надникнете в чуждите гледни точки. И последно, силно самотно момиче, и този път този съвет идва от сърцето ми. Опитай се да изпълняваш нещата, които си научила досега, опитай се да отговаряш на търсенията в този материален свят, ти си умна, знаеш, че на пазара търсенето определя предлагането. Знаеш, че човек не бива да е твърдоглав, а гъвкав и да се променя според средата, а не да се налага до пълно оглупяване и провал. Човешкият свят е джунгла и ние трябва да отговаряме на еволюционния подбор, който важи за нашето време и нашето общество. Неадаптиращите се видове подлежат на изтребление. Но моля те силно и самотно момиче, запази някъде, в дъното на душата си, себе си. Запази идеалите, запази детето, което търси красотата и истината, което обича да се съмнява, да играе с думите и да бъде себе си, да се разхожда непретенциозно облечено, да се смее високо, да търси обяснения на феномените в природата, да задава въпроси и да плаче на представления, да иска да принадлежи. Остави си една камера от сърцето само за това момиче-дете, което не не пласира на днешния пазар. Направи го заради това красиво същество, което си, и заради което ти си още сама. Скрий го добре. Аз скрих своето. Може би някой ден ще потрябва? Аз още не зная. Не мога и на теб да обещая. Но просто имам усещане, интуиция или просто привързаност към будното дете, което не знае как да съблазнява, но знае как да открива красотата по света и да се потопява в нея. Може би някога, по някаква случайност, някои от нас, може би не всички, но поне някои, ще попаднат на някого, който ще има нужда от силно самотно момиче до себе си. И тогава ще е грехота да не можем да бъдем това, което сме родени да бъдем, не играчи на световната борса по прелъстяване, а красиви пораснали децa.