На пода

Позволи на сълзите да излязат и целия този емоционален багаж ще бъде вече минало. Пусни си музиката, която те натъжава до дъното на възможностите ти. Мелодията, която още с началото ти напомня тъжен момент от живота ти. Първите ноти, които те въвличат отново в кошмара на преживяното. Първият куплет, повличащ те след себе си и вече няма как да спреш песента. Припевът или секундите преди него - избухването в силен плач. Легни на пода, съблечи се, освободи се от допира на дрехите. Ръцете ти ще докоснат колената ти, свити до тялото. Ще се затоплиш от собствената си плът, ще потърсиш в себе си силата да преодолееш това. Сълзите капят вече неудържимо върху теб. И ти ги усещаш, и за да не чувстваш нищо, освен присъствието на песента в главата си, се свиваш на пода като ранено животно, със четящите се в очите ти страх, че това ще свърши. Може би и малко наслада, че няма да трае дълго. След това ще си другаде, с изяснено съзнание. С чисти мисли. Какво ли ти напомня вторият куплет - времето след случката. Преживяното в тъга, осмисляне, определения, съвети чужди и свои към теб. Разплакваш се, тоя път по-силно. Болката от случилото се, се смесва с мъничката, нищожна, родила се наедно с болезненото, сладката удовлетвореност, че си по-силен човек след това. Повече няма да допуснеш същата грешка. Това те утешава. Сълзите малко по малко намаляват. Връщаш се в стаята, на килима. Твърдият под те отблъсква от себе си. Не ти е мястото там. Ти си за пиедестал. Вървиш напред и нагоре. Спираш музиката. Нищо в момента не трябва да попречи на спокойния ти сън.