“На света има толкова много красота...Понякога имам чувството,че не мога да я понеса и сърцето ми ще се пръсне...”

“Американски прелести”

Прави ли сме да мислим света за грозен и непоносим за живеене...постоянно,необръщайки внимание на прекрасното в нашия свят и живот като цяло.

Замислете се и признайте честно поне на себе си кога за последно сте обръщали внимание на танцуващите под музиката на вятъра листа,на кокичето,красящо с цвета си снежната шир,на капките,стичащи се по капчука и отмерващи сякаш ритъма на живота,на птицата,разперила криле и рееща се в пространството,притежавайки цялата свобода на света...Ако стигнете до извода,че до сега не сте спирали поне веднъж да се полюбувате на красотата,която ви заобикаля,но все пак съжалявате,че сте пропуснали толкова много,просто вдигнете глава и се огледайте-същите тези прелестни игри на природата са пак там,близо до вас,и чакат да бъдат забелязани.

Колко пъти сте вървели по улицата,мислейки само за проблемите в ежедневието и неосъзнавайки как всеки ден,изпълнен с красота, ви се изплъзва,както се изплъзва пясъкът между пръстите на ръката?Кога за последен път сте действали за момента,казвайки си:”Ще направя това само защото искам,защото ще ме накара да видя и усетя прелестите на живота!”Щом се замисляте преди да отговорите,не можете да спорите,че осъзнавате красивото в живота и му се наслаждавате толкова често,колкото би трябвало.

Колко време е минало откакто запоследно блясъкът в очите на любимия човек е предизвикал топла вълна,обливаща тялото ви?Минала ли е тръпка на приятно чувство през вас последният път когато сте чули дъжда да ромоли по улицата пред дома ви?Спирал ли е дъхът ви при вида на сутрешната роса по кадифено нежните листа на розата?Или не сте почувствали нищо?

Ако все още подминавате с отегчение и невнимание заобикалящата ви красота или пък не смятате,че е необходимо да губите времето си в съзерцаването й,то вие очевидно не сте достоен да се наслаждавате на прекрасното,което ви предоставя природата,защото не си заслужава да си отидеш от тоя свят,неосетил тръпката на красивото...