Някой беше казал, че въпросът не в това дали Бог говори на хората, но е в това, дали хората отварят ушите си, за да чуят неговия глас.
Един ден се разхождах и внезапно ми хрумна една идея, която ми се струваше добра. Идеята ме подтикваше към действие. На заден фон обаче се появи въпросът дали е правилно да постъпя така. И така, запитах се вътрешно как да постъпя.
Беше интересно. Минаха се няколко минути, при което се срещнах с едни приятели. Те дискутираха нещо. Заслушах се в разговора им. Той звучеше нещо от сорта, че ние трябва да следваме идеите си и вдъхновението си. Да им се доверяваме, въпреки че понякога не виждаме цялата картина.
Стана ми още по-интригуващо. Казах им, че преди няколко минути ми е хрумнала точно такава идея. Казах им, че съм се запитал вътрешно как да постъпя и ето, миг по-късно са се появили те с насърчаващия си разговор. Добавих, че приемам това като знак, като отговор, че идеята ми е правилна и че трябва да действам в съответствие с нея.
Приятелите ми отвърна ...