Много обичам пътешествията. Непознатите страни. Различните хора. Техният начин на живот. Всичко ново и различно. Не съм пътувала до много места, които искам да посетя. Има обаче една дистинация, която някои мои познати са посетили. След това пътешествие не съм ги виждала повече. Разказват, че там нямало слънце. Влизаш в това място и няма излизане. Сякаш си в някакъв лабиринт. Път -тъмен, черен, без край. Място без усмивки, без щастие, без семейство и приятели. Пълно със спринцовки, хапчета, комуни, пари и смърт. Това място е "държавата" на наркотиците. Един дълъг път за никъде.
Не знаех какво е това наркотик, докато не тръгнах на училище, там все пак освен обикновените уроци научаваш много и за реалния живот. Там чувах не веднъж думата наркотик, но не бях наясно какво точно е това. Откъде се взема, как се използва и най-вече защо се ползва. Не се и интересувах.
Всеки ден след училище се прибирах през един красив зелен парк, беше ми по път. Обичах да минавам оттам, да се радвам на зелен ...