Повече от 1300 години на картата на Света има парче земя, запазено за потомците на Хан Аспарух, за хората, изтърпели мъките и подтисничеството, срама и изтезанията, за да извоюват правото си днес да живеят свободни и да се наричат българи.
Това е народът, преодолял безброй препятствия и успял да се пребори и да засвидетелства, че има с какво да се гордее. И след всички теглила, които е понесъл, все пак е съумял да запази едничкото, което живее в нас и което успява да пребъде, едничкото, което е истински важно и което са завещали дедите ни, а именно силният, непоколебим и победоносен дух, носен от българина. Дух, въплътил в себе си идеите за свобода, равенство и братство, осъзнал способността ни “силно да любим и мразим”, да се борим за желаното. И накрая,не трябва да забравяме, че да принадлежим на българския род е не само огромна чест, но и още по-голяма отговорност.
Мнозина смятат, че със смяната на поколенията се изменя и мирогледът, изменят се ценностите, душевността опустява, а тъ ...