Напоследък в училищата има голямо насилие! Това го знам от личен опит! Всеки ден ходих на училище и се страхувах от едни момичета. Те гледаха как само да се закачат с мен. Аз не обичам да се бия, не обичам насилие и не смятам, че други обичат. Но, както казват, хората са различни, те са като петте ни пръста на крайниците, но не всички са еднакви. Всеки си има характер, но трябва ли да бъдем свидетели на насилие, да гледаме как някой го мачкат, обиждат, бият, третират като животно? Че дори и животните трябва да бъдат обичани! Хоратаь които причиняват лошо на друг, се гордеят с себе си. Може би защото се мислят за силни и нещо повече от другия. Но, както се казва в поговорката - ''каквото повикало, такова се обадило''. Трябва ли да си решаваме проблемите чрез насилие. Реално погледнато - НЕ! Най-добре се решават проблеми чрез говорене, обсъждане, аргументиране! В последните две, три години някои от децата се страхуват да идат на училие. Страхуват се от това да не би да бадат унижени пред съучениците си. Лично аз съм присъствала на сцена на насилие. Винаги съм помагала на човека, нуждаещ се от помощ. Мен също са ме били, обиждали и така нататък, разбирам всеки един, който минава и е минал през това. Мисля, че трябва да се вземат строги мерки спрямо насилието в училище! Ужасно е, че в днешно време има толкова лоши хора. Как ми се изка всички да бяха добри и да мислят за другия и да помагат на човека до себе си. Така би бил по-добър и животът ни по-лесен и по-щастлив.
© Цвети Все права защищены