НАСИЛНИКЪТ – ПОБЕДИТЕЛ ИЛИ ЖЕРТВА
(есе)
Пъстрата човешка история е сложна плетеница от физически действия, творчески актове, съдби на милиарди жители на Земята – всеки със своята специфична душевност и личностна индивидуалност. Дълбока, неизбродна и загадъчна е бездната на душата, в която протичат непредвидими реакции и която генерира мотивите на постъпките на отделните субекти, формиращи обществения живот. Тя придава уникалния облик и нюансите на личността, която обитава. Този колоритен и непредсказуем феномен – човешката личност – е единственото одухотворено създание в природата със свободна воля за избор на своето поведение и развитие. То се детерминира от влиянието на външните фактори и от закодираните в самата нея индивидуални склонности, стремежи и способности.
В случаите, когато даден човешки индивид е генетично предразположен към агресия и същевременно е бил системно и продължително подлаган на екстремни и стресиращи въздействия в семейната си или друга среда, на повърхността на душата му постепенно изплуват „тежки съединения” от нейното дъно, които може да надделеят над задръжките и да отключат опасна реакция. Психолозите я наричат „склонност към насилие”.
Тази грозна и противоестествена проява на човешките същества – насилието над себеподобните – за съжаление напоследък ескалира и стремително нахлува в нашето ежедневие, белязано от свръхнапрежение и инфарктна динамика. Трескавите темпове и модернизацията на съвременното битие постепенно асимилират традиционните морални ценности, предизвикват пропуски във възпитанието и пукнатини във взаимоотношенията в семействата. Неравномерно развитият стандарт на живот в различните слоеве на обществото отваря истинска пропаст в общуването между отделните му членове и поражда чувството за малоценност и неудовлетвореност у някои от тях. Това натрупване на комплекси, провокирани понякога и от външни атаки на физическо и психическо ниво, зарежда съответните субекти с тлеещо огорчение, негодувание и ожесточение към околните. В даден момент то избухва с разрушителна сила и тласка съответния човек към изстъпления и насилие над по-слабите.
Този зловещ първосигнален акт на отмъщение за собствените проблеми и травми чрез физическо нараняване и/или психически тормоз на други лица нанася тежки щети на обикновено случайните и нищо не подозиращи жертви на това самоволно „правосъдие”.
Насилникът обаче не винаги или поне не за дълго се чувства победител. Той вероятно съзнава, че неговите престъпни деяния увеличават пропастта между него и обществото и това едва ли го радва. Неблагодарната позиция на аутсайдер, която му отрежда собственото му поведение на социопат, го изолира повече, особено когато е разобличен и му е наложено наказание. Пренебрегван, презиран и ненавиждан, той самият става двукратна жертва – веднъж на преживените от него житейски травми, включващи нерядко същото насилие, което после се мултиплицира от него като поведенчески модел, и след това на последствията от собствената му агресия срещу другите.
Има случаи, когато насилието се поражда от преситеност, превишено самочувствие и мания за надмощие над другите поради физически данни и/или икономически фактори, особено ако във възпитанието на този тип хора липсва механизмът на нравствените критерии и морални задръжки. Отгледани в охолство и безделие, те израстват без ценностна система, с чувство на превъзходство над другите, което, съчетано с примитивен манталитет на индивида, се изражда в егоизъм, необуздано следване на собствените животински инстинкти и спазване единствено закона на джунглата, който позволява манипулирането на по-слабите чрез брутална сила и/или наглост. Този тип насилник е арогантен, самонадеян и уверен, че победата и безнаказаността са негови преференции, които му дават неограничени права да руши света и да малтретира хората около себе си. По-лошото е, че в много случаи с помощта на могъщи покровители и икономически механизми такива субекти успяват да избягнат правосъдието и наистина остават безнаказани, което ги прави още по-безотговорни и невменяеми и проявите им на насилие може да ескалират и да станат рецидив. Рано или късно те самите стават жертва на негативното си поведение, което изкривява и уврежда психиката им и разрушава собствения им живот, тласкайки ги към личностно самоунищожение.
За съжаление печален дял в пропагандирането на насилието имат медиите, INTERNET, видеоразпространителите и най-вече филмовата индустрия, които напоследък превръщат темата за насилието в развлекателен бизнес и източник на огромни печалби.
Почти всички носим у себе си отрицателен заряд, но трябва да се стремим да го обезвредяваме чрез позитивно мислене и градивен начин на живот. Уважението към личността на другите, търпимостта помежду ни, цивилизованият диалог и толерантност във всички сфери на битието ни са важни фактори за създаването и утвърждаването у нас на морални ценности. Това би предотвратило появата на вредни и разрушителни емоции и развитието на опасни тенденции в поведението ни и би съдействало за интеграцията на тези, които са изложени на риск от насилие. Нужен е самоконтрол, себеуважение и самодисциплина, за да се научим да щадим самочувствието и да ценим живота и на другите хора.
© Димитър Луканов Все права защищены