„Жив е той, жив е!” – там, някъде сред една робска вселена и в сърцата на българите – онези, с тъжните песни и парещи сълзи в очите. „Жив е той, жив е!” – там, някъде по върховете на Балкана, дето се ражда свободата. „Жив е той...” и вечно ще живее, задето знае що любов е и що саможертва.
      „Тъй е, тъй е, и тоя юнак ще да загине. И тоя юнак на безсмъртие е орисан...” – тъй дума народът и разказва за тежкия си хомот и за оня юнак, дето е дръзнал да се опълчи на турчина. Оня юнак, дето „жалеят земя и небo, звяр и природа”. „И певци песни за него пеят” – за оня юнак, дето със саможертвата си разчувствал дори сърцата на господарите на висините и свободата – орлите и соколите. Оня юнак, за когото и самодивите плачат... „Но млъкни, сърце!” Недей и ти да жалееш за оня, дето тебе жалее! Недей да жалееш, а като него иди на борба срещу малодушието и фалшивото щастие, което ти подхвърля онова псе – поробителят! Вдигни глава и виж колко е синьо небето, виж тъгата в очите на ближния, па се хвани на оръжие и докажи любовта си! Вдигни глава и чуй на Балкана песента и на Ботьова думите: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!” Да, той не умира, щото той ще живее в сърцата на българите и на България. Затуй не плаши се и избърши сълзите от бузите си, па запей една хайдушка песен и с пушката тръгни по пътя на свободата!
      Тоя път не ще е лесен, не ще ти трябва ничие съчувствие, па само с мечтите си и с оръжието на рамо продължавай напред! Не поглеждай назад към страданието, нито към очите, вперени в гърба ти, на онези, готови да те посекат в мига, в който спреш да си отдъхнеш. Продължавай напред! Недей да се колебаеш, дали си сторил нещо нередно, щото няма лошо в туй да искаш да си свободен. Продължавай напред, па и аз ще помагам – „ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите”.
      Па не плаши са, пак казвам, че краят ти може близо да е. Не плаши са, щото живееш в сърцето на народа, задето си го любил тъй силно и задето знаеш що е саможертва в името на ближния, за да може той да познае що свобода е. На плаши са, щото и самодивите ще да познаят, че от себе си повече любиш България – родината с високите зелени върхове и уханието на свежест, па ще да ти помогнат и ще да ти изпълнят желанието да узнаеш що е станало с другарите ти. Не плаши са, щото си за свобода тръгнал да са бориш!
      „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира” – казах, па ще повторя, щото смъртта не е край, а начало, едно чисто начало, родено по върховете на Балкана и наречено с гръмкото име „свобода”. Па полети с нея из висините, па погледни надолу и виж усмивката на България – една усмивка и на радост, и на тъга, щото тя ти е майка, а ти – нейно чедо. Па прегърни я и пожелай й да бъде щастлива и още много юнаци да отгледа, па и за тебе да им разкаже, щото да знаят що любов значи!