"Не се влюбвай!"

    Той знаеше... Беше по-лесно да мълчи. "Само да не се влюбиш!" - каза веднъж. Това беше. Мина толкова време. Каза ми го късно, Аз вече бях влюбена. Бях пленена от него, късно ме предупреди. Сигурно не знаеше, че не съм от момичетата, които си лягат с някого ей така. Бях влюбена, а той... Не ми обеща нищо, никога не бе го правил и повече и нищо не каза. Аз бях никоя в неговият живот, а той бе светлината в моя. Глупаво нали? Бях самотна, той също. Обичаше да говорим, аз също. Учехме се и се критикувахме взаимно. После се отдалечи. Аз имам този навик да отблъсквам хората. Когато ме опознаят. те просто бягат от мен. Имам труден характер, така е, сигурно съм трудна за обичане, а гордостта ми е непреклонна. Но той знаеше, че бе от малкото хора пред, които бих склонила глава само ако пожелаеше. Бих склонила глава, за да го целуна. Само трябваше да ме обича. По-лесно бе да се отдръпне. Не каза никога нищо след онова безсмислено предупреждение. Градеше абсурдни връзки с жени, с които нямаше бъдеще. Отдръпна се така далеч, че дори понякога ми се струва, че това което сме преживяли е плод на въображението ми. Само, че беше истина. За кратко, само за миг, два - той беше мой и аз бях негова. Е поредната ирония в жалкия ми живот. Може би наистина не ставам за обичане. Но къде по дяволите да дяна всичката любов, която се таи в сърцето ми. Която избухва в сладостен трепет, щом го видя, щом срещна погледа му, щом се доближа до него... Колко маловажни са сега предишните любови. Преди обичах по детски, бях дете; сега съм жена и обичам истински мъж, първия мъж в живота ми. Само болка. Бях си забранила да мисля, бях си забранила да съм слаба, бях си забранила да се влюбвам. Защо веднъж поне не послушах разума си, веднъж... Защото и аз сама себе си предупредих: "Не се влюбвай!" и сякаш на пук го сторих. Ето сега с горчивата усмивка и насълзеният поглед пак ще съжалявам себе си. Пак ще крия чувства, ще премълчавам копнежи, ще загърбвам мечти... Пак ще страдам, а трябваше само да послушам собствения си и неговият съвет. Е хайде дано ми е за урок за напред: "Не се влюбвай!". Само да успея да го разлюбя и всичко ще е наред...