Не те обичам вече
Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да я сваля двайсетина минути по- късно, точно преди да си легна. Взирайки себе си на мръснато ми огледало, осъзнах, че не съм мислила за теб цял следобед. И мисълта, че не съм се сетила за теб, не ме притесни. Не ме болеше, докато го мислех. Прошепнах в празната си стая, че вече не те обичам, и се усети сякаш това бе истината. И сега съм тук- пишейки тази поема, и чудейки се, защо не съм щастлива за което? Защо ме кара да се чувствам студена и самотна? Положих огромни усилия да не те обичам, тогава защо не се радвам, че не те?
Осъзнавам ,че това да не те обичам , няма да ме направи щастлива. Това е да обичам останалата част от света- да обичам себе си!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Vqra Ilieva Все права защищены
Изцяло ще станеш неспособна да обичаш ....и като цяло това нещо, че си спряла да обичаш значи, че просто никога не си обичала 
Те затова някои обичаш кучетата и котките, а не хората - просто кучетата и котките нямат свободна воля, разум и не ти противоречат 
