Не те обичам вече
Не мисля, че вече те обичам. Прекарах доста време опитвайки се да не те, и си мислех, че би било облекчение да не те обичам. Но ето ме тук и сега, когато вече не изпитвам същото. Когато се случи беше тихо. Бях сама в стаята си и слушах музика, докато слагах спирала бавно и внимателно. Сякаш няма да я сваля двайсетина минути по- късно, точно преди да си легна. Взирайки себе си на мръснато ми огледало, осъзнах, че не съм мислила за теб цял следобед. И мисълта, че не съм се сетила за теб, не ме притесни. Не ме болеше, докато го мислех. Прошепнах в празната си стая, че вече не те обичам, и се усети сякаш това бе истината. И сега съм тук- пишейки тази поема, и чудейки се, защо не съм щастлива за което? Защо ме кара да се чувствам студена и самотна? Положих огромни усилия да не те обичам, тогава защо не се радвам, че не те?
Осъзнавам ,че това да не те обичам , няма да ме направи щастлива. Това е да обичам останалата част от света- да обичам себе си!
© Vqra Ilieva Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Според мен вместо да си слагате спирала, можехте да изчистите огледалото. Не в пряк смисъл го казвам.
-
Това нещо, наречено любов към себе си, напоследък все по - често се лансира.."Обичай себе си!" е поредното дяволско оръжие, което има за цел да вкара човека в капана на гордостта. Акцентът е върху СЕБЕлюбието, върху Аз-а. Няма и помен от смирение.
-
Ще бъдеш щастлива. Само ти трябва още време.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
