31 июл. 2012 г., 15:40

Нечие

1.1K 0 0
Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите очи, в твоята снимка. Искам да съм това, което си за мен и обратно.
Губя се в дните и се потапям във времето.
Тръгни с мен, там, далеч. Оковани сме тук. Хората сами слагат своите прегради, своите спирки, своите решетки, защото точно това направихме ти и аз, защото мнението бе по-важно.

Някога ще преоткриеш себе си, там, където аз намерих себе си, но вече ще е късно.

Дали?
Страстта и ласките ще са спомените, връщайки ме обратно. 

Метеора, Гърция, 2012г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...