Нечие

31 июл. 2012 г., 15:40

Эссе » Личные

880 0 0

Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите очи, в твоята снимка.

Искам да съм това, което си за мен и обратно.
Губя се в дните и се потапям във времето.
Тръгни с мен, там, далеч. Оковани сме тук. Хората сами слагат своите прегради, своите спирки, своите решетки, защото точно това направихме ти и аз, защото мнението бе по-важно.

Някога ще преоткриеш себе си, там, където аз намерих себе си, но вече ще е късно.

Дали?
Страстта и ласките ще са спомените, връщайки ме обратно.

Метеора, Гърция, 2012г.

Нечие

Свързани произведения

Комментарии

Предложения