31.07.2012 г., 15:40

Нечие

1.1K 0 0
Седя, а не искам. Стоя, но не трябва. Искам, но не може.
Искам да се преоткрия в отражението ти.
Искам да впечатлявам, вълнувам, откроявам, но само теб.
Искам да изчезна, да се скрия, да се изпаря. Далеч оттук. По високи, непроходими планини или в големи поля, там, където ще намеря себе си в твоите очи, в твоята снимка. Искам да съм това, което си за мен и обратно.
Губя се в дните и се потапям във времето.
Тръгни с мен, там, далеч. Оковани сме тук. Хората сами слагат своите прегради, своите спирки, своите решетки, защото точно това направихме ти и аз, защото мнението бе по-важно.

Някога ще преоткриеш себе си, там, където аз намерих себе си, но вече ще е късно.

Дали?
Страстта и ласките ще са спомените, връщайки ме обратно. 

Метеора, Гърция, 2012г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...