Нека си поговорим! Да си поговорим за истината и лъжата, за любовта и за омразата, за приятелството и предателството, за честността и лицемерието!

Сега стоим двама, един срещу друг, но само аз говоря. Защо мълчиш? Нима се чувстваш виновен? Нима съжаляваш? Виждам, че нещо терзае душата ти. Говори! Дори обидите биха били по-добри от мълчанието.

Знаеш ли колко пъти ми се е искало да проникна в душата ти и да узная мислите ти? Да те видя такъв, какъвто си, без преструвки, без безсмислени пози. Но ти никога не ми позволи. Държа ме на разстояние и въпреки всичките ми усилия не успях да счупя маската, която закрива личността ти.

А ти не спираше с лъжите, с лицемерието, с присмеха. Така и не разбра, че единственото, което исках, бе истината. Само това, нищо повече. За мен тя би била напълно достатъчна.

Трепериш. Да не би думите ми да те трогнаха, да не би да те засегнах? Не това бе целта ми. Просто смятам , че е нужно да знаеш защо положението е такова.

Искаш да ми кажеш нещо? Да се извиниш? Няма смисъл! Запази думите за себе си! На мен вече не са ми нужни. Аз продължавам напред, а теб - теб те оставям сам с твоето мълчание.