АниДжи (Снежина)
33 180
1 мая 2007 г., 15:49

Ненаказано добро 

  Эссе
5061 0 2
1 мин за четене
 

Нямало ненаказано добро,казва сестра ми. И би се засмяла при тези думи. На мен обаче не ми е смешно. Опитвам се да бъда добра. Опитвам се да живея правилно. Света ми се усмихва и мисля,че съм избрала верния път. Вече не знам дали съществува този верен път. В началото всеки ми се струва такъв. И тръгвам! С усмивка,с надежда,че най-накрая нещо ще бъде различно. Вървя с вярата,че Господ е докоснал живота ми,че това е неговия път. Не. Живота ми е една пародия. Като сцена. Всеки минава,играе си ролята,взима си хонорара и си отива. В играта им всичко е позволено. Идват,викат,бият,насилват и си отиват. Сцената е празна. Всеки издълбава по една черта в стената,че е бил тук и си заминава. Някои черти с времето избледняват,други не. Опитвам се да забравя някои от тях,но не винаги успявам. Седя и се питам "Какво е любовта?". Сега това е въпросът на който не мога да отговоря. А уж бях обичала много хора. Той каза ,,Аз обичам само себе си,,. Това ли е любовта-да обичаш себе си? Май той винаги ще е влюбен,освен ако не бъде оставен от самия себе си. А може би любовта е да лъжеш някого,че го обичаш. Ей така да го казваш,а той да е щастлив,че си толкова прекрасен. Да,това е едно добро дело-да правиш другите щастливи. С лъжи,с измама,с лицемерие няма значение! Ти осмисляш живота им. Караш ги да се вълнуват,да се смеят,да вярват в хубавите неща. Но няма неразкрита истина. И тогава всичко става празно. Трепериш,а сърцето ти се обръща в теб. Душата сякаш те разкъсва отвътре,а ти си казваш ,,Няма да плача! Не си струва.,, Лягаш,а леглото ти е по-празно от всякога. Поглеждаш нагоре към него и сълзите ти потичат. ,,Защо Господи?,, Не получаваш отговор,но знаеш, че той те чува. Знаеш че те вижда и очаква да види твоето смирение. Че не можеш да изпитваш омраза. Омраза ли? Какво беше това?  Кого да мразя? Не мразя никого. А и нали сестра ми казваше,че няма ненаказано добро.

© Снежина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много мъка има в думите ти. Някой беше казал, че всеки човек е една вселена. Трудно се надниква във вселената на другия, а и не всеки позволява да надникваш. Когато ти позволят да надникнеш, ти се ще да е интересно, да има какво да научиш. А ако надникнат в нашият свят дали на някого ще е интересно. Дали сме си подредили нещата така, че да се харесат и на другите. Опитай се да контактуваш повече, т. е. да се опитваш да надникнеш в света на другите. Гледай на хората с добро, но не очаквай същата реакция, това ще стане с времето, когато помъдрееш. Чувала си думата будала, не звучи добре. А сега чуй Дънов какво казва за тази дума. Той казва, че тази дума означава, че в този човек е събуден алах. В будалите е събуден алах, т. е. те са на много по-високо ниво на развитие от другите. Виж, за нашите политици не може да се каже, че в тях е събуден алах. Те нямат представа, какво е това цивилизазия, как се образува един народ. Това, което правят не може да стане, ако нямаше цивилизация. Представи си, изпращат в космоса 5 наши политика, в нов свят, с непознати растения, с непознати животни. Кой от тях ще манипулира другите? Кой от тях ще краде от другите? Кой от тях лъже другите? Те трябва да станат като един. Да разсъждават като един. Да разучават наоколо природата и да споделят наученото. Може много да се разсъждава по темата, която си си поставила.
  • Омразата е най-противното чувство....Много ми хареса есето ти.
Предложения
: ??:??