С някои неща си мислиш, че ще свикнеш. Гледаш ги един, два, три пъти, но дори и четвъртият те кара да се чувстващ странно и да се питаш „Защо?“. Мислиш, че няма с какво да те изненадат, че си подготвен за всичко и че очакваш много от ставащото около теб, но когато те почукат на вратата ти (или на вратата на някой друг), седиш и гледаш тъпо без да знаеш от къде ти е дошло. В днешно време стават толкова необясними неща, колкото не са се случвали на пещерните хора в далечното минало, когато все още не са могли да водят хроники: кой колко съблезъби тигъра е убил. Под необясними не мисли за наистина необясними неща. Под необясними визирам неща, които имат обяснение, но те карат всеки път да се чудиш как по дяволите това е възможно да се случва; къде им е акъла на тези хора; защо го правят; и най-вече, на колко по-зле могат да отидат нещата. Странното е там, че дори и да знаеш отговорите на тези въпроси, то това не ги спира да изскочат в главата си с невинно изражение от типа „аз само се шег ...