Здравей, Любов!
Не! Моля те, не захвърляй и това писмо. Няма да те упреквам, няма да те умолявам да върнеш времето назад и да поправиш грешката си спрямо мен. Искам да те питам „Защо?” Защо от всички хора на този свят избра точно мен за своя жертва? С какво те ядосах, с какво си заслужих да ми обърнеш гръб, когато най-много се нуждаех от теб? Защо хората вярват, че си символ на щастие, радост и красота, като е точно обратното? Защо си толкова жестока и не раздаваш на всеки по една малка частичка от своята магия? Може би от всички писма, отправени към теб, не можеш да си спомниш коя съм аз и каква е моята история. Добре, слушай внимателно, сега ще ти разкажа…
Нощта навън сякаш е в унисон с душата ми – мрачна, студена и обезлюдена. Безсънието отново ме измъчва и намирам утеха в писането. Усещам вкуса на няколкото току-що изпити чаши вино по устните си и се изправям лице в лице с натрапчивите и болезнени спомени. Връщам се във времето на безгранично щастие и усещането на първите любовни т ...