25 мая 2007 г., 08:03
Несподелена любов ли?!
3 мин за четене
И к'во сега? Да седна да рева? Да напиша стихотворение, в което да обезсмъртя моята единствена, неповторима, голяма, но несподелена любов? Или пък есе, в което леко да вмъкна думите "няма за какво да живея"?
Ха!!! Не и аз!
Да, бях отхвърлен. Да, тя не откликна на чувствата ми. Толкова време хранех надежди. Месеци. Излизах с нея, станахме много близки, но се оказа, че нещата не са така, както аз искам. Както се казва - не стана.
Да, болеше! Много болеше. Гадно е. Иска ти се да хванеш света за гушата. Обаче вместо това хващаш пътя. Трябват ти няколко дена - за някои и повече. Но времето и разсатоянието лекуват бързо и безотказно.Махаш се. Махаш се просто. Заминаваш нанякъде. Отиваш при приятели. Те знаят как да те вдигнат на крака - правили са го цял живот. И ти си им благодарен за пореден път. И се събуждаш един ден и си казваш:"Чакай, бе, к'ва мъка, к'ви 5 лева?!"
Няма любов, ако не е споделена! Има мазохизъм!
Кой ще иска да обича човек, който го наранява - това става само в чалга-песните. Когато поредната "дива" пее:"Ти ма нараня'аш, ни мъ убичаш, ма аз тъ любя". Голям рев, голяма любов, голям кеф! Е няма такъв филм! Всичко опира до осъзнаване. Когато всичко ти е ясно - просто няма как да се случи нищо между вас - тогава идва като гръм отговорът на въпроса "Защо се получава така с мен?". И той е:"За да продължиш напред! Защото щом си отхвърлен, значи не си по вкуса на този, който те е отхвърлил. Това е толкоз просто и логично! Всеки има вкус. Я си помисли за хората, които ти самият си отхвърлил! А? А така, сети ли се. А сега, ако искаш, страдай!"
И аз сега какво - да седна да орева света, че някой (по-точно някоя) не е влюбена в мен. Ми хубаво! Жива и здрава. Оставаме добри познати - за приятели е трудно да се говори, все пак ще е неловко поне първите месеци. и всичко си е 6. Щом не е влюбена, значи не си струва да гасна по нея. Да, гадно е. Но се лекува, като всяко друго състояние. Още повече, че щом ти отворят очите (защото ще ти трябва помощ, сам само ще затънеш) ще разбереш, че е безсмислено да се косиш. И тогава идва облекчението. Да не говорим, че има нещо друго. Ти я обичаш. Тя теб - не. Тогава, в такъв случай, ще искаш ли тя да е с теб? Нито на нея ще и е добре, нито на тебе. Тогава? Остави я да бъде щастлива с когото си пожелае. А твоите чувства ще избледнеят. Ще свикнеш да я виждаш с друг и ще спре да ти прави впечатление. Неизбежно е.
Боли, когато си отхвърлен. Дори от чисто честолюбие. Все пак, никой не иска да бъде отритнат. Удар по иначе болното за българите място - самочувствието. Удар по трезвото мислене. Но се преодолява.
Не знам как е при вас. Аз ли случих на късмет - на приятели, които да ми помогнат, не знам. Но знам, че бях влюбен! Знам го. Когато човек е влюбен, той знае точно как се чувства. Не съм от хората, които отричат какво са изпитвали към някого, щом не е споделено чувството. Така че мога да си кажа. Но не получих отгвора, който исках. И след ден-два сдухване (които броя за загубено време, защото тогава не правих абсолютно нищо полезно), продължих напред!
Нямам какво друго да добавя, освен, че от човека единствено зависи дали ще е щастлив или нe. Щом намираш за удачно да се затвориш някъде на тъмно и да виеш от мъка, яд, ярост или каквото там ти е от несподелените чувства - добре. Но аз избирам да продължа по пътя си.
Още повече, че моят е още съвсем, съвсем в началото си...
Ха!!! Не и аз!
Да, бях отхвърлен. Да, тя не откликна на чувствата ми. Толкова време хранех надежди. Месеци. Излизах с нея, станахме много близки, но се оказа, че нещата не са така, както аз искам. Както се казва - не стана.
Да, болеше! Много болеше. Гадно е. Иска ти се да хванеш света за гушата. Обаче вместо това хващаш пътя. Трябват ти няколко дена - за някои и повече. Но времето и разсатоянието лекуват бързо и безотказно.Махаш се. Махаш се просто. Заминаваш нанякъде. Отиваш при приятели. Те знаят как да те вдигнат на крака - правили са го цял живот. И ти си им благодарен за пореден път. И се събуждаш един ден и си казваш:"Чакай, бе, к'ва мъка, к'ви 5 лева?!"
Няма любов, ако не е споделена! Има мазохизъм!
Кой ще иска да обича човек, който го наранява - това става само в чалга-песните. Когато поредната "дива" пее:"Ти ма нараня'аш, ни мъ убичаш, ма аз тъ любя". Голям рев, голяма любов, голям кеф! Е няма такъв филм! Всичко опира до осъзнаване. Когато всичко ти е ясно - просто няма как да се случи нищо между вас - тогава идва като гръм отговорът на въпроса "Защо се получава така с мен?". И той е:"За да продължиш напред! Защото щом си отхвърлен, значи не си по вкуса на този, който те е отхвърлил. Това е толкоз просто и логично! Всеки има вкус. Я си помисли за хората, които ти самият си отхвърлил! А? А така, сети ли се. А сега, ако искаш, страдай!"
И аз сега какво - да седна да орева света, че някой (по-точно някоя) не е влюбена в мен. Ми хубаво! Жива и здрава. Оставаме добри познати - за приятели е трудно да се говори, все пак ще е неловко поне първите месеци. и всичко си е 6. Щом не е влюбена, значи не си струва да гасна по нея. Да, гадно е. Но се лекува, като всяко друго състояние. Още повече, че щом ти отворят очите (защото ще ти трябва помощ, сам само ще затънеш) ще разбереш, че е безсмислено да се косиш. И тогава идва облекчението. Да не говорим, че има нещо друго. Ти я обичаш. Тя теб - не. Тогава, в такъв случай, ще искаш ли тя да е с теб? Нито на нея ще и е добре, нито на тебе. Тогава? Остави я да бъде щастлива с когото си пожелае. А твоите чувства ще избледнеят. Ще свикнеш да я виждаш с друг и ще спре да ти прави впечатление. Неизбежно е.
Боли, когато си отхвърлен. Дори от чисто честолюбие. Все пак, никой не иска да бъде отритнат. Удар по иначе болното за българите място - самочувствието. Удар по трезвото мислене. Но се преодолява.
Не знам как е при вас. Аз ли случих на късмет - на приятели, които да ми помогнат, не знам. Но знам, че бях влюбен! Знам го. Когато човек е влюбен, той знае точно как се чувства. Не съм от хората, които отричат какво са изпитвали към някого, щом не е споделено чувството. Така че мога да си кажа. Но не получих отгвора, който исках. И след ден-два сдухване (които броя за загубено време, защото тогава не правих абсолютно нищо полезно), продължих напред!
Нямам какво друго да добавя, освен, че от човека единствено зависи дали ще е щастлив или нe. Щом намираш за удачно да се затвориш някъде на тъмно и да виеш от мъка, яд, ярост или каквото там ти е от несподелените чувства - добре. Но аз избирам да продължа по пътя си.
Още повече, че моят е още съвсем, съвсем в началото си...
© Христо Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Браво! Шапка ти свалям, че си успял да събереш всичко и въпреки болезнения опит да го напишеш черно на бяло! Страхотно е!
-
Много, ама много ти благодаря, защото това, което си написал, наистина много ми помогна да се избавя от подобно положение...почти.
Браво, страхотно и оригинално! 
-
Хах, на мен също не ми се отдаде, но поне като го чета, имам някаква надежда
-
"Няма любов, ако не е споделена! Има мазохизъм!" - може би си прав, но да приложи на практика хубавите идеи от есето ти, не на всеки му се удава.
поздрави за позицията! -
Хубаво е,че си го преодолял!Прекрасно е !
-
Моля Радвам се, че недотам задълбочените ми разсъждения са помогнали на някого
-
браво...нямам думи...ти си чоВека кОйто Ми оТвОри ОчИте...мн ти благодаря...точно в сащия случай съм и това което правя е да се спичам с всеки изминал ден и вСе Се чУдя зАщо Се пОлУчи така и си виакм , ами ако...СъЩо Не СпИрАМ да Се нАДявам няКак СИ дА ПрОМеня НещАта...6 от мЕН !!!
-
браво,малко трудно се прилага на практика,но..трябва поне да опитваме...
-
Благодаря Ви Вики, Гергана, Иа и Галина дано скоро се появи "споделена любов", а ако не - "несподелена любов 2" хихи
-
Достоен си за възхищение!!!!!!!!!!!!Браво!!!!
-
м супер
много важно е човек да опознае себе си, за да се научи да се преодолява- гняв, самосъжаление... това са все пороци един вид- не физически а ментални зависимости
евала за есето -
Много, ама много ми хареса есето ти - изблик на откровена емоция!
Поздравявам те за оптимизма! -
о, не ме разбирай погрешно, далеч съм от мисълта да се превръщам в нечий главен редактор, макар че точно такива са професионалните ми аспирациинаистина е добре написано и най-важнотое, че си бил искрен пред себе си и че не се притесняваш да споделиш това с хората в този форум, което на мен ми е проблем. и не е детска работа и приеми един съвет от мен: не забравяй, че всяко нещо идва с времето и не се опитвай да порастнеш преждевременно-носи твърде много болка...
-
Вики, разбрах какво искаш да кажеш и съм съгласен с теб Любовта и обичта са две много различни неща наистина. Но не искам да променям есето, защото го писах на един дъх (буквално) и ми е мило да правя редакция ( Детска му работа... )
-
Благодаря на всички Ще видим какво ще стане от тук нататък А дотогава - ще пишем
-
впечлатляващ е начина, по който простичко си изразил своето виждане на нещата. на мен лично не ми се видя загубено време да го проета даже изобщо. ще направя само една забележка или по-скоро коментар, защото нямам право да редактирам мнението-ти наистина май само си бил влюбен в това момиче. да си влюбен и да обичаш са съвсем различни болки и се захвърлят съвсем различно повярвай ми. все пак началото е добро, а животът е пред теб. успех!
-
Харесва ми начинът, по който вплиташ житейските си прозрения и големи мисли с ирония и чувство за хумор. Все пак ти пожелавам да срещнеш такава любов, която да не можеш да забравиш. Понякога споделената любов си отива, а "единствената любов, която пазим, е тази, която сме изгубили."
-
Разбира се, че животът ти е в самото начало.
Единствено от теб зависи щастието ти!!!
Любовта е преходна!
Поздрав!
-
Нямам какво друго да добавя, освен, че от човека единствено зависи дали ще е щастлив или нe. Щом намираш за удачно да се затвориш някъде на тъмно и да виеш от мъка, яд, ярост или каквото там ти е от несподелените чувства - добре. Но аз избирам да продължа по пътя си.
Тези твои думи много ме впечатлиха, Христо. Така трябва да бъде.
Не си заслужава човек да убива себе си за нещо несподелено.
Живота продължава! -
Хаха Благодаря Но всеки си има право на избор, естествено. Благодаря на всички
-
Браво, приятелче! Много ти се радвам! Напук на десетки твои колежки от сайта, които ми писна да гладам как умират. Ако можех, щях да ти пиша не 6, а 12
-
Много хубаво мислене!Поздравявам те,6!
-
6 от мен. Възхитителен начин на мислене, дано винаги да може да се прилага и на практика.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
