Несподелена любов ли?!
3 мин за четене
И к'во сега? Да седна да рева? Да напиша стихотворение, в което да обезсмъртя моята единствена, неповторима, голяма, но несподелена любов? Или пък есе, в което леко да вмъкна думите "няма за какво да живея"?
Ха!!! Не и аз!
Да, бях отхвърлен. Да, тя не откликна на чувствата ми. Толкова време хранех надежди. Месеци. Излизах с нея, станахме много близки, но се оказа, че нещата не са така, както аз искам. Както се казва - не стана.
Да, болеше! Много болеше. Гадно е. Иска ти се да хванеш света за гушата. Обаче вместо това хващаш пътя. Трябват ти няколко дена - за някои и повече. Но времето и разсатоянието лекуват бързо и безотказно.Махаш се. Махаш се просто. Заминаваш нанякъде. Отиваш при приятели. Те знаят как да те вдигнат на крака - правили са го цял живот. И ти си им благодарен за пореден път. И се събуждаш един ден и си казваш:"Чакай, бе, к'ва мъка, к'ви 5 лева?!"
Няма любов, ако не е споделена! Има мазохизъм!
Кой ще иска да обича човек, който го наранява - това става само в чалга-песните. Когато поредната "дива" пее:"Ти ма нараня'аш, ни мъ убичаш, ма аз тъ любя". Голям рев, голяма любов, голям кеф! Е няма такъв филм! Всичко опира до осъзнаване. Когато всичко ти е ясно - просто няма как да се случи нищо между вас - тогава идва като гръм отговорът на въпроса "Защо се получава така с мен?". И той е:"За да продължиш напред! Защото щом си отхвърлен, значи не си по вкуса на този, който те е отхвърлил. Това е толкоз просто и логично! Всеки има вкус. Я си помисли за хората, които ти самият си отхвърлил! А? А така, сети ли се. А сега, ако искаш, страдай!"
И аз сега какво - да седна да орева света, че някой (по-точно някоя) не е влюбена в мен. Ми хубаво! Жива и здрава. Оставаме добри познати - за приятели е трудно да се говори, все пак ще е неловко поне първите месеци. и всичко си е 6. Щом не е влюбена, значи не си струва да гасна по нея. Да, гадно е. Но се лекува, като всяко друго състояние. Още повече, че щом ти отворят очите (защото ще ти трябва помощ, сам само ще затънеш) ще разбереш, че е безсмислено да се косиш. И тогава идва облекчението. Да не говорим, че има нещо друго. Ти я обичаш. Тя теб - не. Тогава, в такъв случай, ще искаш ли тя да е с теб? Нито на нея ще и е добре, нито на тебе. Тогава? Остави я да бъде щастлива с когото си пожелае. А твоите чувства ще избледнеят. Ще свикнеш да я виждаш с друг и ще спре да ти прави впечатление. Неизбежно е.
Боли, когато си отхвърлен. Дори от чисто честолюбие. Все пак, никой не иска да бъде отритнат. Удар по иначе болното за българите място - самочувствието. Удар по трезвото мислене. Но се преодолява.
Не знам как е при вас. Аз ли случих на късмет - на приятели, които да ми помогнат, не знам. Но знам, че бях влюбен! Знам го. Когато човек е влюбен, той знае точно как се чувства. Не съм от хората, които отричат какво са изпитвали към някого, щом не е споделено чувството. Така че мога да си кажа. Но не получих отгвора, който исках. И след ден-два сдухване (които броя за загубено време, защото тогава не правих абсолютно нищо полезно), продължих напред!
Нямам какво друго да добавя, освен, че от човека единствено зависи дали ще е щастлив или нe. Щом намираш за удачно да се затвориш някъде на тъмно и да виеш от мъка, яд, ярост или каквото там ти е от несподелените чувства - добре. Но аз избирам да продължа по пътя си.
Още повече, че моят е още съвсем, съвсем в началото си...
Ха!!! Не и аз!
Да, бях отхвърлен. Да, тя не откликна на чувствата ми. Толкова време хранех надежди. Месеци. Излизах с нея, станахме много близки, но се оказа, че нещата не са така, както аз искам. Както се казва - не стана.
Да, болеше! Много болеше. Гадно е. Иска ти се да хванеш света за гушата. Обаче вместо това хващаш пътя. Трябват ти няколко дена - за някои и повече. Но времето и разсатоянието лекуват бързо и безотказно.Махаш се. Махаш се просто. Заминаваш нанякъде. Отиваш при приятели. Те знаят как да те вдигнат на крака - правили са го цял живот. И ти си им благодарен за пореден път. И се събуждаш един ден и си казваш:"Чакай, бе, к'ва мъка, к'ви 5 лева?!"
Няма любов, ако не е споделена! Има мазохизъм!
Кой ще иска да обича човек, който го наранява - това става само в чалга-песните. Когато поредната "дива" пее:"Ти ма нараня'аш, ни мъ убичаш, ма аз тъ любя". Голям рев, голяма любов, голям кеф! Е няма такъв филм! Всичко опира до осъзнаване. Когато всичко ти е ясно - просто няма как да се случи нищо между вас - тогава идва като гръм отговорът на въпроса "Защо се получава така с мен?". И той е:"За да продължиш напред! Защото щом си отхвърлен, значи не си по вкуса на този, който те е отхвърлил. Това е толкоз просто и логично! Всеки има вкус. Я си помисли за хората, които ти самият си отхвърлил! А? А така, сети ли се. А сега, ако искаш, страдай!"
И аз сега какво - да седна да орева света, че някой (по-точно някоя) не е влюбена в мен. Ми хубаво! Жива и здрава. Оставаме добри познати - за приятели е трудно да се говори, все пак ще е неловко поне първите месеци. и всичко си е 6. Щом не е влюбена, значи не си струва да гасна по нея. Да, гадно е. Но се лекува, като всяко друго състояние. Още повече, че щом ти отворят очите (защото ще ти трябва помощ, сам само ще затънеш) ще разбереш, че е безсмислено да се косиш. И тогава идва облекчението. Да не говорим, че има нещо друго. Ти я обичаш. Тя теб - не. Тогава, в такъв случай, ще искаш ли тя да е с теб? Нито на нея ще и е добре, нито на тебе. Тогава? Остави я да бъде щастлива с когото си пожелае. А твоите чувства ще избледнеят. Ще свикнеш да я виждаш с друг и ще спре да ти прави впечатление. Неизбежно е.
Боли, когато си отхвърлен. Дори от чисто честолюбие. Все пак, никой не иска да бъде отритнат. Удар по иначе болното за българите място - самочувствието. Удар по трезвото мислене. Но се преодолява.
Не знам как е при вас. Аз ли случих на късмет - на приятели, които да ми помогнат, не знам. Но знам, че бях влюбен! Знам го. Когато човек е влюбен, той знае точно как се чувства. Не съм от хората, които отричат какво са изпитвали към някого, щом не е споделено чувството. Така че мога да си кажа. Но не получих отгвора, който исках. И след ден-два сдухване (които броя за загубено време, защото тогава не правих абсолютно нищо полезно), продължих напред!
Нямам какво друго да добавя, освен, че от човека единствено зависи дали ще е щастлив или нe. Щом намираш за удачно да се затвориш някъде на тъмно и да виеш от мъка, яд, ярост или каквото там ти е от несподелените чувства - добре. Но аз избирам да продължа по пътя си.
Още повече, че моят е още съвсем, съвсем в началото си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Todos los derechos reservados
Браво, страхотно и оригинално! 
