Казвам се Маги. Обикновено 13 годишно момиче, което обича да пише, да пее и да рисува. Много пъти ми се е случвало да се запитам "Защо животът е гаден?" . След това сядам и започвам да размишлявам. Странното е, че все стигам до един и същ отговор. И той е: Животът в действителност не е гаден. Може би ние го правим такъв. Замислете се – тъжни сме, когато ни нарани някой, ядосани сме, когато не е на нашето. Всъщност животът въобще не е гаден. Все пак сме щастливи, че се събуждаме, че изобщо съществуваме. Радваме се, че някой ни обича, че някъде там на света има някой, който ще ни хване, като паднем. Удовлетворява ни успехът, който постигаме. Подскачаме от радост, когато получим хубави оценки. Пърхаме от щастие, когато се влюбим за пръв път. 

Има много доказателства, че сами правим живота си не толкова добър. Аз ще дам само едно. Например родителите ни ни молят да седнем да учим за теста по история утре. Ние казваме добре и естествено след като майка ни излезе от стаята, сядаме на компютъра. На следващия ден наближава тестът и ние започваме да се самосъжаляваме, че не сме седнали вчера да научим за днес. Тестът минава, минават и няколко дни, в които ние се страхуваме от оценката на теста. И денят идва. Днес ще ни върнат контролните. Имаме три. Ами сега? В миг изчезва онова радостно чувство за шестицата по математика от вчера и в нас долита онова чувство, когато ни побиват тръпки, очите ни се насълзяват, но все някак трябва да кажем на нашите. Поради тройката се скарваме с родителите си и изчезва и чувството за уют вкъщи. Обстановката се е влошила. Но още в този момент отиваме при мама, тя ни прегръща и целува, чуваме тези думи: "Няма нищо, ще я поправим" и в нас се загнездва чувството за любов, а именно най-прекрасното чувство на света! Но не ме разбирайте погрешно. Никой от вас не е виновен. Всеки е себе си по страхотен, щур и уникален начин. Всяка лоша ситуация се оправя с наша помощ. Ние сме бъдещето на света, който сега ни се струва гаден, това зависи от нас. Ние сме децата!