1 min reading
Казвам се Маги. Обикновено 13 годишно момиче, което обича да пише, да пее и да рисува. Много пъти ми се е случвало да се запитам "Защо животът е гаден?" . След това сядам и започвам да размишлявам. Странното е, че все стигам до един и същ отговор. И той е: Животът в действителност не е гаден. Може би ние го правим такъв. Замислете се – тъжни сме, когато ни нарани някой, ядосани сме, когато не е на нашето. Всъщност животът въобще не е гаден. Все пак сме щастливи, че се събуждаме, че изобщо съществуваме. Радваме се, че някой ни обича, че някъде там на света има някой, който ще ни хване, като паднем. Удовлетворява ни успехът, който постигаме. Подскачаме от радост, когато получим хубави оценки. Пърхаме от щастие, когато се влюбим за пръв път.
Има много доказателства, че сами правим живота си не толкова добър. Аз ще дам само едно. Например родителите ни ни молят да седнем да учим за теста по история утре. Ние казваме добре и естествено след като майка ни излезе от стаята, сядаме на компютър ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up