За банките или добро – или нищо.
Aut bene aut nihil.
Нали така? Съвременното банково законодателство забранява да се всява смут, особено когато се касае за спестяванията на гражданите. Иначе – наказателно производство, съд, глоби, може и лишаване от свобода. Наказателният кодекс напоследък е щедър откъм наказания, но не се занимава издълбоко със смисъла на деянията, които предизвикват нарушенията на обществения ред, най-вече когато самият ред е оспорим. Всички виждаме, че законът е еднакво строг и винаги разноглед – неговата строгост пречи на зрението, но никога на строгостта. За това се е утвърдило убеждението, че законът е строг, но сляп. Или обратното беше. Все едно.
Ама за банките беше думата. Тук има два аспекта, струва ми се – банките в цялост или банките в частност. Този израз „в частност“ стана любим на публичните медийни простаци през последните години. Сякаш частността не е елемент на общото. Радвам се, когато чуя: „Добро утро! Как спахте в частност? – А в отговор: – А вие? – ...