24 янв. 2015 г., 07:55

Няма

1.7K 1 0

Трябва да те изпиша, за да не те изговоря. Защото ако започна да говоря, ще заплача като новоредено, което току що вдишва първата си глътка въздух и започва живота си. Все още без име, без спомени, без принадлежност, без допуснати грешки, без право на избор. Първата усмивка, първите стъпки, първата прегръдка, първата целувка, първата любов. Толкова много първи. Идея за един последен. Не е късно. Ти си тук, аз съм тук. Физически. Ти си там, аз съм там. Реално. Сигурно е късно от години, сега го разбираме. И приемаме. Чакаме. Какво? Любов феникс? Няма любов феникс. Няма любов. Няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...