Jan 24, 2015, 7:55 AM

Няма

  Essays » Love
1.7K 1 0

Трябва да те изпиша, за да не те изговоря. Защото ако започна да говоря, ще заплача като новоредено, което току що вдишва първата си глътка въздух и започва живота си. Все още без име, без спомени, без принадлежност, без допуснати грешки, без право на избор. Първата усмивка, първите стъпки, първата прегръдка, първата целувка, първата любов. Толкова много първи. Идея за един последен. Не е късно. Ти си тук, аз съм тук. Физически. Ти си там, аз съм там. Реално. Сигурно е късно от години, сега го разбираме. И приемаме. Чакаме. Какво? Любов феникс? Няма любов феникс. Няма любов. Няма.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калина Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние? 🇧🇬

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...