11 мая 2008 г., 19:25

О т р а ж е н и е 

  Эссе
1035 0 0
3 мин за четене
ОТРАЖЕНИЕ
Залезът докосваше голите клони на самотните стари дървета. Небето надничаше с любопитно синьо око през решетката от многобройните дървесни ръце, преплетени в тайна прегръдка. Здрачът опипваше пространството и търсеше пътека, по която незабелязано да пропълзи и да обвие неусетно с тъмата си последните багри на гледката.
Една жена, разпъната между себе си и вечните истини, съзерцаваше безмълвното тайнство на поредния залез. Тишината потъна плавно в душата й...
Здрачът шепнеше смели обещания. Събуждаше с омайни ласкави думи трепетни копнежи, потънали дълбоко в гънките на умореното й съзнание. Някак невероятно и фантастично звучаха мелодичните думи на здрача, но той бе толкова въодушевен и трогателно вълнуващ, така пламенен и откровено сърдечен, че жената отвори филтъра на своето сърце и ги пропусна свободно да влязат, даде им път - ей така, на доверие... Толкова дълго бе чакала в този живот да й се случи нещо подобно! Не, не... по-скоро бе го мечтала! Защото очакванията й не бих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Томова Все права защищены

Предложения
: ??:??