Преди време прегледах една книга с доста претенциозното заглавие "Пътят на душите". Както в много други случаи, и този автор е примесил реалните дадености с желаното, тоест с интерпретациите на ума. И все пак, казаното там е една добра изходна точка за онова, което искам да засегна в този случай.
Решавайки най-сетне да възприема единна терминология, извеждаща и обясняваща човешката природа в нейните проявления от най-плътния до най-финия план, ми се ще да направя едно първостепенно уточнение - аз бих нарекла книгата "Пътят на Свръхаза", а не на душите. Защо?
Душата е абсолютна реалност, прeбиваваща едновременно в и извън времепространството. В последното тя се проявява чрез свръхаза. Това веднага означава, че всяко едно въплъщение е под контрола на въпросния свръхаз и той, именно той взема решенията и дава обещанията, за които се споменава във въпросната книга. Обещания и уговорки с кои други свръхазове, проводници съответно на други души, той ще изиграе театралното представление на предстоящия си живот. И понеже не душата, а нейното умствено проявление дава обещанията, то може и да не ги изпълни. Кога? Когато се намеси мистерията.
Реших да пиша по тази тема, която е всъщност твърде интересната за мнозина тема за сродните души и техните взаимодействия, точно заставайки върху твърденията в тази книга, защото имам личен опит от първа ръка относно истинността на въпросните твърдения, но с редица уговорки.
Свръхазът е двойнствен. Изобщо всичко в проявената вселена е двойнствено, полярно. По тази причина "отгоре", тоест от свръхпричинния план, до "долу" във веществено-материалния план всичко се повтаря, но изкривено в поредица от "огледала". Това е обяснено в кабала пространно и много систематизирано. Бих казала, че кабала е един учебник по методология на знанието. По своята същност чиста математика, каквато е и самата проявена вселена, тя подрежда знанията в папки, архиви, библиотеки, номерира ги и ги степенува по важност, според това дали се отнасят за принципи, закони или правила, които могат да бъдат нарушавани. Това е кабала погледнато външно, тоест откъм страната на свръхаза, ума или както искаме да го наречем. Откъм страната на душата, кабала е нещо друго, което обаче сега няма да засягам.
Налага ми се да "изживея" случването на едно обещание, което обаче е толкова изкривено, че е направо противоположност на очакваното. Нещо повече, свръхазът дори е подменил образите, раздвоявайки ги и смесвайки техните характеристики. Казано по-просто ми се налага да приема, че обещанието дадено на мен, се изпълнява по отношение на друг.
И всичко това се отнася за сродните души. Затова мнозина окултисти са вдигнали ръце от тази тема и са заели позиция, че подобно нещо просто няма. Това е заради многото недоразумения и разминавания между "виждащите", които обаче виждат различно именно, защото са застанали на различни нива. Не е все едно дали вижда душата или свръхазът. Но и в това можем да се разминем, в това кой с какво "гледа".
Според мен причината да не бъдат спазвани обещания, дадени между две души чрез техните свръхазове във финия план на подготовка за поредната инкарнация, не се дължи точно на наличието на свободна воля. Ако това се случи, е заради факта, че едната или пък двете същности са решили да се сбогуват с илюзиите си безвъзвратно. Това, разбира се, е един твърде болезнен процес дори и за онези, (а обикновено точно такива души вземат решения отвъд решенията на свръхаза) които са достатъчно уморени от света, за да се поласкаят истински от реализирането, например, на една споделена любов. Да, тя е много красиво нещо, но по-красива от нея е неосъществената именно, защото е портал към Абсолюта. Защото отвръщайки се и от проявената любов, която е самата ядка на сътворението, душата се подготвя да влезе в бездната на Непроявеното, за да почерпи от онази красота, която този свят дори не е сънувал. Не са я сънували и никакви други паралелни светове.
За този избор на душата загатва в своята приказка "Малката русалка" Ханс Кристиян Андерсен. Той не е бил просто талантлив писател, той е бил човек, живеещ от душата си, и неговите истории са една брилянтна обосновка за всичко, което написах досега.
Та, накратко казано, онова, което виждаме в по-фините планове, тук е обърнато наопаки. Затова всичко се случва наопаки в материалния свят. И ако даден човек живее от душата си, ако душата му помни всичко много добре, всички знаци, всички уговорки, защото не е изгубила връзката с душата на другия през цялото време на своя материален живот, тя може да изпадне в парадокса на не-случването. Но това е докато не схване огледалността на проявленията. Когато най-сетне това се случи, тя може да осъзнае, че колкото и пъти да дава и получава обещания, тук на земята те няма да се осъществят по начина, по който са били дадени. Защо? Защото душата е отвъд ума, а тя, повече от всичко копнее за сливането си с Вечността, нещо, което проявеното никога не може да й даде в лицето на една осъществила се взаимна любов.
© Нели Дерали Все права защищены