Преди време прегледах една книга с доста претенциозното заглавие "Пътят на душите". Както в много други случаи, и този автор е примесил реалните дадености с желаното, тоест с интерпретациите на ума. И все пак, казаното там е една добра изходна точка за онова, което искам да засегна в този случай.
Решавайки най-сетне да възприема единна терминология, извеждаща и обясняваща човешката природа в нейните проявления от най-плътния до най-финия план, ми се ще да направя едно първостепенно уточнение - аз бих нарекла книгата "Пътят на Свръхаза", а не на душите. Защо?
Душата е абсолютна реалност, прeбиваваща едновременно в и извън времепространството. В последното тя се проявява чрез свръхаза. Това веднага означава, че всяко едно въплъщение е под контрола на въпросния свръхаз и той, именно той взема решенията и дава обещанията, за които се споменава във въпросната книга. Обещания и уговорки с кои други свръхазове, проводници съответно на други души, той ще изиграе театралното представление на пр ...