posh` (Таня Атанасова)
267 5344
18 янв. 2008 г., 09:54

Обичай ме... 

  Эссе » Любовные
3199 0 14
1 мин за четене

Обичай ме както тихо падат снежинките... Да чувам само равномерното ти дишане до мен. После да усетя как тихо се измъкваш от леглото рано сутринта, отваряш внимателно вратата и се промъкваш в кухнята. Да се направя, че не съм чула и не съм се събудила от шума, който вдигаш в старанието си да ми направиш закуска. Когато след два часа усилия ти почукаш на вратата на спалнята, влезеш с грейнала усмивка и кажеш "румсървиз за най-прекрасната жена в света!", аз ще възкликна: "О, обичам да ме изненадваш така!" Ти ще кажеш: "Нищо работа, ти заслужаваш повече", а аз ще се усмихна леко (и как не, като се сетя, че си готвил тази изненада толкова време). Ще се направя и че не съм забелязала, че палачинките са изгорени, а кафето - студено. Това е нашият уикенд и всичко е толкова хубаво! А когато той свърши и стане време да отпътуваш, ще те изпратя на гарата и всичко ще е още по-тихо... Целувката, с която си обещаваме, че ще мислим един за друг тези ужасни делнични дни... Сълзата ми, която тихичко се търкулва и се разбива в земята... И този път ти ще се правиш, че нищо не си забелязал... Дори след толкова години любовта във нас гори... С невидим пламък... С ясни очертания само за тишината... Обичай ме тихо... Както досега...

© Таня Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??