Обичай ме...
Обичай ме както тихо падат снежинките... Да чувам само равномерното ти дишане до мен. После да усетя как тихо се измъкваш от леглото рано сутринта, отваряш внимателно вратата и се промъкваш в кухнята. Да се направя, че не съм чула и не съм се събудила от шума, който вдигаш в старанието си да ми направиш закуска. Когато след два часа усилия ти почукаш на вратата на спалнята, влезеш с грейнала усмивка и кажеш "румсървиз за най-прекрасната жена в света!", аз ще възкликна: "О, обичам да ме изненадваш така!" Ти ще кажеш: "Нищо работа, ти заслужаваш повече", а аз ще се усмихна леко (и как не, като се сетя, че си готвил тази изненада толкова време). Ще се направя и че не съм забелязала, че палачинките са изгорени, а кафето - студено. Това е нашият уикенд и всичко е толкова хубаво! А когато той свърши и стане време да отпътуваш, ще те изпратя на гарата и всичко ще е още по-тихо... Целувката, с която си обещаваме, че ще мислим един за друг тези ужасни делнични дни... Сълзата ми, която тихичко се търкулва и се разбива в земята... И този път ти ще се правиш, че нищо не си забелязал... Дори след толкова години любовта във нас гори... С невидим пламък... С ясни очертания само за тишината... Обичай ме тихо... Както досега...
© Таня Атанасова All rights reserved.
