13 сент. 2008 г., 13:32

Обичам да обичам... като малко дете 

  Эссе » Личные
5884 1 2
4 мин за четене
 

Обичам да обичам... като малко дете

 

    Обичам слънцето, живо, топло и усмихнато. Обичам лятото, свободно и безгрижно. Обичам и зимата, студена, мрачна и красива. Обичам снега, искрящ, бял и нежен. Обичам и студа, и вятъра обичам, свободен, силен, развяващ косите ми, минаващ между пръстите ми, препускащ през бурята. Обичам и облаците, невероятни, причудливи, пухкави и красиви. Обичам и дъжда, студен или топъл, нежен и мокър. Обичам, когато вали, а аз съм на сухо и сигурно място. Обичам и да тичам боса през дъждовните локви и малките капчици на мокрят краката ми. Обичам и дъгата във всичките й цветове, живи, наситени, истински и вълнуващи.  Обичам и звездите в нощното небе, толкова близки, толкова красиви, толкова нежни и обаятелни, и все пак толкова недостижими и далечни. Обичам и да пътувам, да разглеждам, да достигам новото и непознатото, да виждам нещата от друга гледна точка и светлината да минава под различен ъгъл. Обичам светлината, обичам, когато всичко е ясно, чисто и почти прозрачно, обляно в светлината на новия ден. Обичам деня, обичам да лудувам, да бъда дете, да скитам, да търся и да намирам. Обичам и вечерта, носеща спокойствие и лека тъга по отминалия чуден ден. Обичам нощта, обичам да е хладно и да дишам леко, да си лежа и да си мечтая, и да е тъмно обичам, да е скрито всичко и всеки да е себе си дори само за няколко часа. Обичам и да се събудя рано сутринта, разбирайки, че всички още спят, така че да се порадвам на тишината. Обичам да е тихо, толкова тихо, че сякаш нещата около мен могат да ми говорят, а аз да ги чуя, да е толкова тихо, че сякаш времето е спряло и аз съм се пренесла някъде другаде, някъде далеч, някъде на някое чудно друго място. Обичам самолети и влакове, с тях отиваш навсякъде, при любимите хора, на любимите места, и на много други места. Обичам да има място, мразя да е тясно, обичам да дишам свободно и да се протегна, щом ми доскучае. Обичам и скуката, сигурно защото не ми остава почти никакво време да скучая. Обичам и времето, нищо че никога не стига, нищо че винаги го търся и рядко го намирам, но аз го обичам такова, каквото е, наситено с емоции, наситено с живот. Обичам живота, обичам и емоциите, обичам ги всичките, такива, каквито са, един път щастливи, радостни, като сбъдната мечта, друг път тягостни, наскърбени, ядосани, наранени или просто отегчени. Обичам хората, точно и единствено такива, каквито са, истински, неподправени, забавни, различни, със собствен стил и мислене, добри или не чак толкова, но във всеки случай - себе си. Обичам най-много приятелите си, обичам ги повече от мен самата, обичам ги такива, забавни, луди, различни, уникални, и все пак мои. Обичам да се смея, ама много обичам да се смея, винаги когато мога, винаги когато има с кого, винаги щом ми е смешно и понякога сама на себе си. Обичам разликите, те ни събират по-силно от интересите ни, защото ни правят уникални. Обичам и да говоря, ама колко много обичам да говоря, нямам равна в думите. Обичам и да си мълча, само когато нямам какво да кажа естествено. Обичам да обичам, силно, лудо, по детски чисто, наивно дори. Обичам и изкуството, то говори направо от душата ми. Обичам да рисувам, макар вече да го правя все по-рядко, обичам да показвам на хората как го виждам аз самата, по моя си начин, по различния начин. Обичам и просто да си драскам моите си неща, когато ми е скучно. Обичам и музиката, о да, особено музиката, нежна, бавна, тъжна и чувствена или бърза, динамична и пълна с енергия, всеки път различна, точно такава, каквато я чувствам вътре в мен. Обичам да си мисля, да знам какво се таи вътре в малката ми главица, обичам и да го казвам, обичам да пиша. Обичам и когато приятелите ми пишат, обичам техните стихове, такива истински, емоционални и близки, точно като самите тях. Обичам и чуждите истории, такива реални, вълнуващи и пълни с сладко-горчивия привкус на живота. И все пак обичам оптимистите, макар самата аз да съм реалист, тези, които се смеят на малкото си нещастие и го превръщат в искряща усмивка. А да обичам и усмивките, няма по-хубави от усмихнатите хора, толкова жизнени и бодри, и весели. Обичам и прегръдките, защото даряват топлина, вяра и поне мъничко надежда. Но обичам и когато хората плачат, защото пак са все толкова истински красиви, макар и тъжни. Обичам сълзите им, защото са израз на всичко, което може да докосне човек. Обичам очите на хората, те казват толкова много и скриват още повече. Обичам да опознавам хората, да ми споделят и аз да им споделям, обичам да ги слушам, обичам и те да ме слушат. Обичам хората. И най-много от всичко обичам да обичам и да бъда обичана, защото обичта е радост и усмивка, а аз много обичам да радвам хората и да ги карам да се усмихват. Обичам и да подарявам, нещо дребно или по-голямо, няма значение, важното е да ми е прошепнало и да ми е напомнило на точно определен човек. Не обичам изненади, но пък обичам да изненадвам, да предизвиквам изумление и наслада. Обичам и да мечтая, правя го постоянно, обичам да съм си в мой свят, обичам да планирам какво искам, как го искам и т.н. Обичам мечтите, те придават цвят на сивото ми ежедневие. Обичам и малките деца, такива сладки, беззащитни, наивни и толкова истински, толкова обичани и даряващи толкова любов.

Обичам да обичам... като малко дете...

© Ая Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам хората като теб, които толкова много обичат Обичайки, заслужаваш да бъдеш обичана...
  • Ето един човек, който е изпълнен с обич!
Предложения
: ??:??