Бях отседнал в квартирата на двама мои приятели за известно време. Случи се така, че денят ми беше напрегнат и единственото, което исках и на което се надявах, беше да прекарам една тиха и спокойна вечер. Прибрах се и легнах на леглото в едната стая, но като че ли приятелите ми искаха точно противоположното. Бяха пуснали телевизора шумно.
Попитах се какви са алтернативите ми. Да изляза навън или да остана и да се опитам да се потопя в тишината, независимо от шумния телевизор. Избрах второто.
Напомних си за безусловната Любов, която на този етап разбирах по този начин: „Мога да се чувствам добре, независимо от обстоятелствата, защото имам силата да избирам върху какво да спра вниманието си и съответно имам силата да поддържам вътрешния си баланс по своя воля.” Казах си: „Мога да се фокусирам върху шумния телевизор, мога да започна вътрешно да обвинявам приятелите си, че смущават спокойствието, в което исках да бъда, или пък по-зле, да се опитам да ги контролирам, заставяйки ги да промен ...