Бях отседнал в квартирата на двама мои приятели за известно време. Случи се така, че денят ми беше напрегнат и единственото, което исках и на което се надявах, беше да прекарам една тиха и спокойна вечер. Прибрах се и легнах на леглото в едната стая, но като че ли приятелите ми искаха точно противоположното. Бяха пуснали телевизора шумно. 

       Попитах се какви са алтернативите ми. Да изляза навън или да остана и да се опитам да се потопя в тишината, независимо от шумния телевизор.     Избрах второто.

       Напомних си за безусловната Любов, която на този етап разбирах по този начин: „Мога да се чувствам добре, независимо от обстоятелствата, защото имам силата да избирам върху какво да спра вниманието си и съответно имам силата да поддържам вътрешния си баланс по своя воля.” Казах си: „Мога да се фокусирам върху шумния телевизор, мога да започна вътрешно да обвинявам приятелите си, че смущават спокойствието, в което исках да бъда, или пък по-зле, да се опитам да ги контролирам, заставяйки ги да променят поведението си, за да ми угодят.” Напомних си, че опитите за контрол над чуждото поведение са постъпки, които потъпкват вътрешната свобода, която не зависи от това какво прави някой друг, а от това какво правиш ти с вниманието си.

       „Или пък - казах си - мога да се възползвам от този шанс. Мога да се упражнявам в Обич. Мога да се упражнявам да Обичам свободно, без значение от условията, като се концентрирам върху това, което е наистина важно за мен сега, а именно - спокойствието.”

       Заявих пред себе си: „Освобождавам своите другари от отговорността за вътрешното си състояние и си връщам Силата обратно, като съзнавам, че вътрешното ми състояние е изцяло под моя власт и зависи от това накъде гледа умът ми.”        

        И така, оставих приятелите си и техните действия на мира във вътрешния си свят. Оставих  настрана негодуванието от това, че вечерта не ми се получаваше, както я исках. Оттеглих вниманието си от ситуацията и  го насочих върху желанието си да се отпусна и да релаксирам, при което потънах в  медитация и се изпълних с тишина.

        В този момент получих поредното доказателство за действието на Закона за Привличането, чиято същност гласи: „Сходните по вибрация неща се привличат, а тези, които не са сходни, се отделят едно от друго, поради липсата на резонанс.” Т.е. шумът и тишината не могат да съществуват на едно и също място по едно и  също време, защото не са сходни по вибрации. Или тишината трябва да стане шум, или шумът трябва да се превърне в тишина, за да може Законът за Привличането да ги задържи на едно място, поради сходната им същност.

       Мина се малко време и телефонът на единия от приятелите ми иззвъня. Беше някаква негова позната, която го покани на карти, при което той се развесели и прие. Също така покани и другия ми приятел, който също се развесели и също прие. И така, двамата излязоха. Усмивката се изписа по лицето ми, а вечерта си прекарах блажено и тихо, точно както ми се искаше.

       Спрях да обръщам внимание на това, което не исках и това,което исках се случи.

       Законът за Привличането винаги работи в наша полза, стига да знаем как да се възползваме от това познание.

       Непричиняването на вреда чрез мисли, думи и дела е закваската на безусловната Обич. И именно това ми се струва главният ключ, чрез който можем да влезем в съзнателно партньорство с Вселената.

      Така нещата не само работят в наша полза, но и в полза на Цялото. Защото, Обичта не носи нищо друго след себе си освен Обич.