Тук, предполагам, трябва да хвана един меч, гордо да го забия пред краката си, като статуята от наградите "Оскар" и да кажа твърдо и решително: ”Няма нищо по-полезно от образованието!” Но, също като бедното човече, позирало за стауйката, и аз ще застана в цялата си голота  пред аудиторията си  и ще я убеждавам с постни и безпочвени доводи, че знанието е всичко и че то се получава само в училище, докато сама не осъзная, че ме е срам да си призная, че не вярвам в това, точно толкова, колкото ме е срам да стоя гола с меч, забит пред краката...
Едва прогледнали, отворили устенца да засучем майчиното мляко, нашите горди родители започват да ни учат да говорим; след седем години мъки и раздори около чуденето защо не трябва да се пипа горещата фурна, защо слънцето изгрява сутрин, защо, докато мама и тате спят, издават странни звуци, как съм се родил, кога най-сетне ще мога да светвам крушката сам и така до безкрай, в един хубав есенен ден мама те качва в колата, облича ти най-хубавото костюмче, колкото и идиотски да изглеждаш в него и те завежда в една голяма, стара, страшна, сива сграда, наречена училище,  и те оставя там с другите сополанковци - да се учиш. Първите четири години, или - така нареченото - начално образование, минават като песен, някои от нас дори не ги помнят. Тогава се учиш да четеш и пишеш, както и да смяташ. Принципно това са полезни знания, макар че наскоро попаднах на проучване, което гласи, че независимо как е изписана думата, стига първата и последната й  букви да са на мястото си, ние можем да я прочетем, не защото сме се учили на това в началните класове, а защото човешкият мозък е удивителен и възприема думата като едно цяло, а не чрез отделните й части. И, въпреки всичко, аз не отричам напълно този етап в обучението ни. 
Следва изморителният, бих казала дори изтощителен период на достигането до нищо не значещото основно образование, който също представлява четири години от нашия живот, които никога няма да се върнат. Въвеждайки ни с главоломна скорост в заобикалящия ни свят, учителите ни доказват със всяка изминала година, че животът просто не е честен и че всяка нова информация избутва на заден план старата, и 70 % от знанията ни никога няма да ни потрябват в живота. И, все пак, като се замислим, че дисциплината и упоритостта, на която ни учат, не са съвсем излишни, то този етап от пребиваването ни в училище не е съвсем незначителен.
Сега тръпнете в очакване да споделя нещичко и за останалите четири години - до завършването и на заветното средно образование. Това, което имам да кажа, можете да го чуете от всеки един гимназист и по-точно: „Не знам какво уча, не знам защо го уча, не може ли да знам само това, което ме интересува?”. И в отговор - една прошарена, пълна със знания главица, на чието чело личат множество бръчки от нерви с възможно най-спокойния, но и някак подигравателен тон, ти казва: ”По-добре е да разбереш какво учиш - учиш го, за да го знаеш; никой не го интересува какво те интересува, така че - не, не може...”  Ако имаш достатъчно нерви и амбиция, избутваш и тези четири  години и сякаш не ти е  стигнало страданието цели 12, ами и се записваш за още четири.  С идеята, че, ако не друго, поне ще учиш това, което искаш. Може и така да е, но до кога? Каква е гаранцията че след година-две няма да ти се прииска нещо друго - ами, такава няма...
И така, бързо и неусетно, преминават цели 16 години от живота ни в изучаване на какви ли не науки - и защо? За да бъдем знаещи и можещи хора. Но, имайки предвид  „богатата” ни на перспективи страна, достигаме до извода, че, ако искаш да станеш - ако не главозамайващо, то поне прилично богат - трябва да знаеш как да накараш парите да работят за теб, в противен случай не мисля, че трябват кой знае какви знания, за да бъдеш шивач или сервитьор. Може би, ако не живеех в малката китна страница България, нямаше да разсъждавам по този начин и щях да намирам жизнено важното значение на образованието, но, тъй като това вече е факт, то аз не мисля че образованието не е напълно несъстоятелно, но ако се учеше нещо по-полезно, тези 16 години биха били  перфектно начало на един ползотворен живот, а не загуба на средства и време.