Образът на песента в поезията на Ботев

      Ботевата поезия е един от най-ярките образци за българския интелект и борбеност. Тя е разглеждана десетилетия от изтъкнати критици и обикновени хора и пак е трудно да се каже какво всъщност е - гениална творба или просто излиянията на един българин в чужбина. Защото докато критикът вижда алитерацията, метонимията, анафората, спираловидното повторение и оксимороните, обикновеният читател вижда и усеща страданието на един българин в чужбина, който се мъчи, докато отечеството му е под робство, който се бори със глада, студа и общественото мнение, а също и с поробителя, който върлува свободно из родината му. Но аз няма да ви говоря колко гениален е всъщност Ботев - това е ясно на всички. Не, за съжаление, имам поставена задача да разгледам какъв е образът на песента в поезията му. И именно защото ми е поставена задача и трябва да я разгледам, аз предлагам да не го правя. Вместо това ще ви разкажа моята гледна точка за това, което е написал Ботев, далеч от оксимороните и алитерацията, далеч от всички термини и анализи, далеч от "трябва".

      Защо Ботев пише? Ами, за да излее мислите си някъде, за да се отърве от бремето на проблемите си. По принцип листа и химикала не решават проблеми, но те са за писателя това, което е психиатърът за обикновения човек. И този писателски психиатър му помага да се отпусне, да погледне ситуацията от различни ъгли и да размисли по някои важни въпроси и съответно евентуални решения на проблемите. Сигурна съм, че когато споделяте, било то с близък човек или професионалист, последното нещо, за което мислите, е как да изкажете това, което чувствате и мислите. То просто се излива от само себе си, вие просто решавате колко да излеете от него. По същия начин е и при нашия любим поет - последното нещо, за което е мислил е било какви художествени похвати да използва и кое каква роля да играе в творбата му. Това, даже, може да се каже, че са подробности. Неща, които са видими за професионалисти. Но чувствата, които авторът е вложил в произведенията си, се усещат от всекиго - това вече е талант. А като прибавим и тежестта на думите на Ботев, които по-късно са превърнати в действителност - това вече е гениалността, за която ни говорят в училище. Ако попитате Ботев дали мисли, че е гениален, най-вероятно ще каже "не". Никой гений не мисли, че е гений. Но и няма как да го попитаме, нали? Той просто е бил човек на място, личност, която е притежавала онзи рядък добродетел да държи на думите си до последния си дъх.

      И като всеки друг творец, поетът ни е разказвал в стихотворенията си истории, неговите истории. Понякога са под формата на монолог, какво би казал на любимите си хора. Друг път въображението му се разигравало и се потапяло в света на свръхестественото. В третия случай са просто истории, които са се зародили в главата му, въпреки че често нямат връзка с неговата действителност или минало, но пък са това, което би му се искало да е. И тези истории разказват истории. И тук вече се надявам учителят да е поне малко доволен, защото дойде ред на ролята на песента в поезията на Ботев.

      Знаете ли какво са всъщност песните? Освен че са музика и пеене, те разказват и истории. И те предават чувства и настроения, точно като литературата, която ни обгражда с думи, или пък картината, която се запечатва в ума ни със своята зрелищност. Различното при музикалното изкуство е, че то си служи със звуци, така както литературата със словото, а изобразителното изкуство със гледките и образите. Но основната цел на всичкото изкуство на света е да разказва. Затова и казват, че животът е изкуство и изкуството е живот. Защото животът е история, разказ. Просто творците се различават от останалите с това, че те всъщност разказват живота си, докато останалите хора предпочитат анонимност. Знам, че тук ще оспорите с твърдението, че тези хора имат талант, а другите - не. Талантът е вроден. Ама дали? Едно бебе няма таланти, но една личност има. Не мислите ли, че таланта идва от личността? Личността се изгражда, защо не и таланта успоредно с нея? Но да се върнем на историите, които скъпият ни поет ни разказва в своите творби - песните. Ето първо няколко примера:

"... жътварка пее нейде в полето...

Пейте, робини, тез тъжни песни!...

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят...

Балканът пее хайдушка песен!...

и с песни хвъркнат те в небесата,

летят и пеят, дорде осъмнат..."

Хаджи Димитър

"... ти излез, майко, послушай

със мойте братя невръстни

моята песен юнашка -

защо и как съм загинал

и какви думи издумал

пред смъртта и пред дружина..."

На прощаване в 1868 г.

"Остави таз песен любовна,

не вливай ми в сърцето отрова...

Ти имаш глас чуден - млада си,

но чуйш ли как пее гората?

Чуйш ли как плачат сиромасите?...

Чуй как стене гората и шума,

чуй как ечат бури вековни,

как нареждат дума по дума -

приказки за стари времена

и песни за нови тегла!

Запей и ти песен такава,

запей ми, девойко, на жалост,

запей как брат брата продава,

как гинат сили и младост,

как плаче сирота вдовица

и как теглят без дом дечица!

Запей, или млъкни, махни се!

Ах, тез песни и таз усмивка

кой глас ще ми викне, запее?

Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее,

пък тогаз и сам ще запея

що любя и за що милея!..."

До моето първо либе

"Я надуй, дядо, кавала,

след теб да викна - запея

песни юнашки, хайдушки,

песни за вехти войводи..."

Хайдути

      И още много такива примери можем да намерим из Ботевите творби. Ако се върнем назад в българския фолклор, ще видим ясно, че песните са били традиционен начин за прославяне на герои, за разказване на героични постъпки и обратното - разказване за подлости и предатели. И песните не ни показват само героите, за които разказват, а също и схващанията на прадедите ни за света и човека, за това какво е правилно и какво - не. А както ни е известно, нашият гений е бил голям почитател на фолклора, почитал е корените на народа ни.

      В обобщение ще кажа само, че песента играе важна роля в поезията на Ботев. Тя разказва истории за стари и нови времена, тя е връзката на народа с корените и законите на нашата нация и цивилизация. Тя е неизменна част от фолклора ни и като такава Ботев я използва, за да придаде на творбите си характерните за българското изкуство звучност и изразност. Защото песента сама по себе си, и преди, и днес, е вик, чут от всички.

      Последно бих искала да кажа, че се надявам и моят вик да е чут, защото литературата не е просто текстове и анализи, тя е изкуство, живот. И не искам да правя механични интерпретации, както се случва в повечето ученически есета. Не искам да твърдя, че Ботев е гениален, само защото така пише в учениците и така казва учителят. Искам да се убедя, че е гениален, а за да стане, трябва да се отърся от задачите и "трябва". Искам да чуя Ботевия разказ такъв, какъвто той ми го представя. Искам да вникна в същността му без сложните термини и оплетените анализи, искам да видя чувствата и мислите, които той поражда в мен. Надявам се, че някой поне разбира за какво говоря, защото това е моят начин да кажа "Писна ми от сухия материал!" и се надявам той да бъде разбран и от преподавателя. Знам, че не мога да променя системата, но поне искам за миг да разчупя оковите на сивата мъгла, която е обгърнала една от най-цветните и лъчезарни страни на живота - литературата.