Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъничка тайна и запомнена реплика стават пикантни подправки за поредното огорчение. Вътрешният ти свят е застрашен от взривяване. Лавината от нови обстоятелства те помита. Ужасът, че не можеш да владееш ситуацията, разбърква до хаос и без това неподредените ти мисли. До разочарованието се загнездва вината от твои минали постъпки; гняв, че думите ти са могли да бъдат различни; че усилията да отстояваш своите идеи и разбирания не са били достатъчни; че упорството ти нещо да се случи, не си е заслужавало цената… и още толкова много напиращи емоции, които пречат на сънищата да те пренесат в онзи друг свят на блаженство и удовлетворение... Той е отстъпил позиции на кошмари, неспокойствие, напрежени ...