Разочарованието се размърдва в дъното на мислите ти. Колкото и да се опитваш да го укротиш със смях, красиви мигове, топло настроение… то не спира да чегърка… Отново и отново. Пипалата му пълзят във всички посоки… Душевното ти равновесие не се успокоява и след поредната равносметка. Всяка случка, мъничка тайна и запомнена реплика стават пикантни подправки за поредното огорчение. Вътрешният ти свят е застрашен от взривяване. Лавината от нови обстоятелства те помита. Ужасът, че не можеш да владееш ситуацията, разбърква до хаос и без това неподредените ти мисли. До разочарованието се загнездва вината от твои минали постъпки; гняв, че думите ти са могли да бъдат различни; че усилията да отстояваш своите идеи и разбирания не са били достатъчни; че упорството ти нещо да се случи, не си е заслужавало цената… и още толкова много напиращи емоции, които пречат на сънищата да те пренесат в онзи друг свят на блаженство и удовлетворение... Той е отстъпил позиции на кошмари, неспокойствие, напрежение... Изходът?!... Упорито се крие зад пулсиращата червена светлина в слепоочията. И заплетеният възел между „какво се случва”, „какво ти се иска” и „какво трябва да бъде” затяга още повече примката на безпокойствието, посято от уж дребно несъответствие между представи и реалност. А ти продължаваш в порочния си кръг: „Как да постъпя?... Как да постъпя?... Как да постъпя?!”... Какво ти остава ли?
Компромиси?! Везната се наклонява ту в една, ту в друга посока. И как натежават причините, които намираш, за да задушиш желанията, напиращи с неподозирана сила и постоянство! Все още измисляш начини да им дадеш шанс. Успокояването идва от факта, че нищо не пречи на големите мечти. И с доста увереност продължаваш да бродираш следата си…
Прошка?! Разбира се. Без прошка няма как да продължиш напред. Прошката освобождава духа и оздравява тялото. Тя е висше благо, до което не всеки има прозрението да се докосне... И отваря нови хоризонти...
Вяра?! Тя побира страховете, съмненията, грижите, страданията, болката и оцелява. Да, вяра! Вяра, че за пореден път ще успееш да загърбиш разочарованието и ще продължиш да раздаваш обич и любов.
Осъществяването на желанията не е най-прекият път към достигане на голямата мечта. Докато не спреш да плачеш, не разбираш колко ти е било необходимо…
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.