ОБЪРНАТ СВЯТ
Наскоро срещнах хора, които твърдяха, че са цветни. Чудесно! Познавам цветни хора. Край тях винаги е приятно, весело, топло, уютно, зареждащо с енергия и живот. "Ще се включа в купона" викам си. И започнах със самоирония. Защото не познавах присъстващите, а имам задръжки и не мога да си позволя да иронизирам хора, които не познавам. Та нали мога да обидя някого! Но те твърдяха, че са цветни и талантливи поети. И се забавляваха. И, разбира се - за чужда сметка. Усетих го на собствения си гръб. Първото смешно нещо, което видяха в мен, бяха цървулите на дядо ми. Явно им се сториха много смешни по някакви причини или пък техния дядо нямаше цървули. После ми избиха зъбките, може би защото без тях изглеждах по-смешна и цветна. После ме сритаха за това, че съм стара костенурка. Не че някой от тях не бяха, но те бяха мъже и кожите им бяха изпънати и гладки. А пък партньорките им по цветност и смях бяха на възрастта на дъщерите и внучките им, но те кой знае защо не обичаха да се за ...