Oct 23, 2008, 11:13 AM

Обърнат свят 

  Essays » Others
4139 0 13
3 мин reading
 

ОБЪРНАТ СВЯТ

 

          Наскоро срещнах хора, които твърдяха, че са цветни. Чудесно! Познавам цветни хора. Край тях винаги е приятно, весело, топло, уютно, зареждащо с енергия и живот. "Ще се включа в купона" викам си. И започнах със самоирония. Защото не познавах присъстващите, а имам задръжки и не мога да си позволя да иронизирам хора, които не познавам. Та нали мога да обидя някого! Но те твърдяха, че са цветни и талантливи поети. И се забавляваха. И, разбира се - за чужда сметка. Усетих го на собствения си гръб. Първото смешно нещо, което видяха в мен, бяха цървулите на дядо ми. Явно им се сториха много смешни по някакви причини или пък техния дядо нямаше цървули. После ми избиха зъбките, може би защото без тях изглеждах по-смешна и цветна. После ме сритаха за това, че съм стара костенурка. Не че някой от тях  не бяха, но те бяха мъже и кожите им бяха изпънати и гладки. А пък партньорките им по цветност и смях бяха на възрастта на дъщерите и внучките им, но те кой знае защо не обичаха да се забавляват с млади мъже, които според мен са доста по-цветни. Може би поради своята цветност имаха много висока цена, която младите мъже не можеха да платят, или точно поради нея ги заобикаляха.

          И така от дума на дума се запознах с философията и култа на тези, наричащи себе си "цветни" хора-поети.

          Един твърдеше, че зло не съществува, че грях не съществува. Как така? Ами убийствата, ами изнасилванията, ами педофилията, ами кражбите? Не са ли зло? А оня, който ги върши, грешен ли е, или е цветен?

          Друг пък настояваше, че любовта била война. Как война, бе хора? Войната е зло, войната е омраза, войната е смърт. С кого ще се бориш, ако си влюбен? С оня, когото обичаш ли? Може, но само в леглото. Или с другите? Защо? Защото искат да ти отнемат любимия или любимата? Може, но само ако това става насила, т.е. само ако го изнасилват. Иначе как насила можеш да задържиш любовта му?

          Друг смяташе, че си многоцветен ако нямаш задръжки. Или ако се забавляваш на гробищни партита, или ако превръщаш светулките в мравки. Да трошиш крила на птичета - също, да си направиш ферма за гушене на гъски край Кървавото блато и да умъртвиш хиляди чатки смятаха за връх на цветността, както и да правиш смешни едновременно няколко мъже с глави в панталоните. Изобщо забавления непонятни за хората, които според тях бяха от второто, "сиво" качество.  

          И установих, че като най-висша проява на цветност, цветните ДАМИ разбират необходимостта да се себеутвърждават чрез кръвопускане (разбира се не на себе си).

          А култът им беше съвсем простичък и леснодостъпен - култ към луната, разтворена като Цвете.

          Писането на поезия и проза е израз на естествения стремеж на разумния човек към творчество, а творчеството е притежание на разума. Неразумните същества не творят. Може да твори само човекът.

          Това, че владееш мерената реч, че можеш да я натруфиш с метафори, хиперболи, епитети, имагинерност, абстрактност, абсурдност и т.н., че ще те прочетат 1000 човека, все още не те прави Поет. Такъв, който ще остане в паметта на поне едно поколение. Защото ако не е така, твоето творчество има смисъл само за тебе, за твоето самочувствие и себеутвърждаване. А само това не ти дава право да  смяташ, че ти си първо качество човек, а останалите - второ качество. Нима нямате около себе си познати, които са чудесни, забавни, стойностни, наистина цветни хора, само че не пишат и даже не четат поезия. Но това прави ли го по-малко чудесни, забавни и стойностни?  

          Чете се и остава в паметта на другите творец, който поставя въпроси, оня, който дава отговори, оня, който посочва път. Да си припомним оня Поет, който още е жив "там на Балкана". Да си припомним и оня, който още е жив, "там близо край град София", макар че не е поет. А дали са поезия или чалга стиховете, от които лъха на пошлост и лични, дребни войни, е въпрос, на който отговорът е "чалга".

          А дали този техен "цветен" свят е обърнат, или аз съм обърната наопаки, ако можете - кажете ми.

 

 

© Даша All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И от мен Даша...!Да станем десет!
    Смятат ме и мен за обърната,зарад обърнато ми виждане край мен!
  • О,мила Даша!Наистина може да бъде много неприятно докосването до комплексирани хора...Слава Богу,че си го изказала и си получила подкрепа.Имаш я и от мен! Поздрави!
  • Калин, Петя, Вилдан, Илияна,Ани благодаря и на вас. Радвам се, че има и други, които мислят като мен. Това ми дава надежда да смятам, че не съм луда за каквато ме обявиха.
  • Поздравления, Даша!
  • В страната на абсурдите нормалните изглеждат ненормални. Чудесно есе. Радвам се, че се запознах с твоето творчество.
    Поздрави!
  • Добре си си! И продължавай да бъдеш такава! Поздрав!
  • И с мене, за сега - общо пет!
    Страхотно ме впечатли, Даша!
    Вълнуваш, вълнуваш, вълнуваш...!
  • Точно за вторите ставаше въпрос, Даша, когато прикрити под натруфеност са злонамерени. Когато посланията са красиви, те се усещат независимо от стила на писане.
  • Е, добре е, че станахме четирима.
    Ани, зависи от много неща. Знаеш, че съществува и т.н. "елитарно" изкуство, което не се разбира от всички от първо четене, но също има свой живот и читатели, които явно имат нужда от него. Понякога то в бъдещето може да намери повече читатели, отколкото в настоящето. Просто е нужно ние хората да бъдем по-толерантни към ония, които не са като нас. Разбира се не става въпрос, когато от произведенията лъха на пошлост и злонамереност. Тогава толерантността е даже вредна.
  • Не си обърната, щом забелязваш стойностните хора, включително и тези, които не пишат и не четат поезия.
    Лошо е когато си мислим, че сме непреходни, а това може да каже само времето и никой друг.
    Поздрав за есето, Даша!
    п.п. Един от тези цветни хора, които познавам и не пишат и много рядко четат поезия ми каза: "Щом като от първия път стиха не ми влезе в сърцето и ще му се чудя аз кой какво е искал да каже, за мен нищо не струва." Това за натруфеността.
  • Дълбоко замислящо! Харесах!
  • Благодаря ти. Успокояващо е, че все пак има поне един да мисли като мен.
  • Не си обърната! Целият свят отива на майната си...
Random works
: ??:??